Имен ден празнуват: Иван, Йоана, Йоан, Ивайло, Йоанна, Иванка, Ивана, Иво, Ива, Ивалина, Йована, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ивияна, Ванина, Ваньо, Ванеса, Ваненса, Венеса, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йолина, Йото, Йотко, Йонко, Йонка, Жана, Жанет, Ивайла, Ивена, Ивет, Ивета, Ивелина, Ивелин, Ина, Инна, Инка, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Янета, Яниса, Янита, Янин, Янина, Яница, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо, Яна, Янак.
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и имениците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден е последният ден, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
There is no ads to display, Please add some
