Първоначално празникът е съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова много от поверията и обичаите са свързани с представите за „пътя на небесното светило“ (т.е. видимите изменения на разположението на образа на Слънцето на хоризонта) и култа към него (според езическите представи за божествата, с които се отъждествява). Основно място в обичаите заема фигурата на Свети Еньо.
На тази дата се празнува в България, във връзка с поставянето на нея, от източноправославната християнска църква, на празника Рождение на св. Йоан Кръстител (отбелязващ раждането на Йоан Кръстител – честван на нея и в много други страни), слят със стария, в процеса на адаптация към предхристиянските традиции. Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции[1]. Има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи.
Вследствие на това се честват и имените дни на много хора, чиито имена могат да се считат за производни на Еньо, на прототипите на образа му и на свързваните с него ритуали или чието причисляване в тази категория е на основата на етимологично свързване със старобългарското тълкуване на Еньовден, като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден“: Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.
There is no ads to display, Please add some
