Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан предварителен мирен договор, останал в историята като Санстефански договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува символично Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. След обявяването на страната за Народна Република през 1946 година, комунистическите власти започват преговори за създаване на Балканска федерация. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и през 1951 г. е отменен с Кодекса на труда.
След постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието. След промените от 1989 година, Великото народното събрание през 1991 г., променя Кодекс на труда, като денят е обявен отново за официален празник, като става вече и национален празник на Република България.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите в цялата страна поставят венци и цветя на паметниците на загиналите за освобождението на България. Това са главно войници от армията на Руската империя (представители на различни народности и съсловия), както и многобройни доброволци, вкл. български опълченци. Такива са и падналите войници от армията на Княжество Румъния.
There is no ads to display, Please add some
