Киргизстан, официално Киргизка република, наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай. Името на страната означава „Земя на четиридесетте племена“. Граничи на север с Казахстан, на запад – с Узбекистан, на югозапад – с Таджикистан, на югоизток и изток – с Китайската народна република. Столица и най-голям град е Бишкек.
В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След VI век те изграждат свое ханство, а през XII – XIII век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218 г. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до XVII век; през XVIII и XIX век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 г. През 1936 г. е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на СССР през 1991 г.
След 2000 г. страната претърпява две революции, свалили авторитарни ръководители от власт. Днес Киргизстан е парламентарна република и е член на ОНД, Тюркския съвет и Шанхайската организация за сътрудничество.
Киргизстан е централноазиатска страна, чиято територия възлиза на 198 500 km² – втората най-малка след Таджикистан (143 100 km²). Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 km, а от най-северните до най-южните – около 410 km. Страната е заобиколена от Китай на изток, Казахстан на север, Узбекистан на запад и Таджикистан на юг. Общата дължина на държавните граници е 3051 km, от които 1224 km е тази с Казахстан, 1099 km с Узбекистан, 870 km с Таджикистан и 858 km с Китай.
Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на Евразия. Температурните амплитуди варират силно – средно −30 °C в планинските долини през зимата до средно 27 °C през лятото във Ферганската долина. Най-високата измерена температура е 44 °C, а най-ниската е -53,6 °C.
Валежните количества също отбелязват големи разлики по места. По високите склонове те достигат до 2000 mm годишно, а на западния бряг на Исък Кул те са по-малко от 100 mm на година. Страната е предимно слънчева и получава средно 2900 часа слънцегреене на година, макар и в някои долини облачната покривка да е почти постоянна и да няма повече от четири часа ясно време на ден.
В съветската епоха Киргизстан има малка, но тясно специализирана роля в съветската икономика. Според статистиките от 1990 г. републиката осигурява под 1% от националната продукция на зеленчуци, месо и растителни масла, и 3% от захарната продукция. В промишлено отношение Киргизката ССР осигурява 1 – 2% от памучните, копринени, ленени и вълнени тъкани, и по-малко от 1% от общото съветско производство на машинни и автомобилни части и стомана. Приблизително сходни по обем са производството на радиоелектронни части и уреди и торпеда за отбранителната система на СССР. Най-значимите износни продукти на Киргизката ССР са минералите – републиката осигурява почти всички запаси от антимон на Съюза, трета е по производство на злато, добива и големи количества живак, олово и цинк.
Киргизстан има разнородни традиции. Киргизите имат силно запазено чувство за културното си наследство, а смесените бракове са най-малко в сравнение с останалите съветски републики. Дори при смесените бракове е по-вероятно партньорът от некиргизки етнос да приеме киргизкия език и култура. Тъй като живеят в изолирани планински групи, киргизите са консервативен народ и силно ценят рода и семейството. Те почитат историята и възприемат себе си като част от нейния поток. Често срещана семейна практика е да могат да се назоват всички членове на семейството от предходните седем поколения. Клановите старейшини познават генеалогията отлично, поради което е трудно човек да излъже за своя произход. Тъй като принадлежността към клановете продължава да е изключително важна за социалното положение, някои киргизи все пак се опитват да изкарат своя произход по-благороден, отколкото е всъщност.
There is no ads to display, Please add some
