Именици:Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Инна, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.
Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година.[2] Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ след покръстването към езическия празник е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий, преименуван е в Игнажден и е преместен от 21 на 20 декември.
Обредността е свързана с идеята за начало. Вечерта срещу Игнажден в Източна България е първата кадена вечеря (Бъдни вечер, Варвара, Игнажден, Йордановден). Приготвят се постни храни, сурово жито или просо, цели орехи, лук, туршия. Опича се кравай или питка от прясно тесто без украса, върху нея или върху житото се забожда свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се правят наричания за плодородие. Вярва се в предпазващата сила на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите и те се запазват и употребяват по-късно за ритуали. В Западна България се правят специални обредни хлебове, приготвят се колачета за децата. В Софийско първият игнажденски колак се пази за Бъдни вечер. В Югозападна България срещу Игнажден в огнището се запалва коладник – специално отрязано крушово или дъбово дърво, което трябва да гори до Йордановден. В Родопската област денят се тачи за предпазване от огън.
Най-характерен за празника е обичаят „полязване“, породил и някои от названията на празника – Поляз, Полязовден. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Първият, дошъл в дома, се нарича полезник (сполязник, споходняк, поожняк, полазник). Ако той е с добър „полез“ – добър човек, късметлия или имотен, то годината ще бъде за семейството добра, здрава и плодородна.
Народни поверия
Не трябва да се дава нищо назаем, за да се запази плодородието в семейството.
Младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-лесно (свързано с вярването, че на този ден започват родилните мъки на Богородица.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.
Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.
There is no ads to display, Please add some
