В началото на 20 век Британската южноафриканска компания оформя два протектората в Южна Африка – Северна и Южна Родезия, наречени на крупния британски диамантен магнат Сесил Роудс. През 1964 година на Северна Родезия е дадена независимост и от нея се образува Замбия, а Южна Родезия обявява едностранно независимост през 1965 година. От 1970 г. до 1979 г. тя просъществува като непризната република, управлявана от бялото малцинство, начело с Иън Смит. Водената още от 1964 година „освободителна“ война на черното мнозинство (наречена Родезийска война или Втора Чимуренга) се разгаря с пълна сила през 1970-те и завършва със свалянето на бялото малцинство от власт, връщането за кратко към статут на колония и даване на независимост от Британската корона през 1980 г. Оттогава насам Зимбабве се управлява от Робърт Мугабе.
Едни от най-древните хора, населявали платото на Родезия, са били пигмеите. През 8 век те се смесват с представители на земеделската група шона, част от народността банту, които започват да добиват злато и мед от богатите находища в района. През 11 век друга етническа група, установила се по тези земи, започва да изработва каменни изделия и паметници, много от които са се запазили и до днес. Около 15 век владенията със столица Зимбабве се обединяват в империя, наречена Мономотапа, която контролира търговията със злато (основни купувачи са арабите и португалците, установили се по крайбрежието). През 16 век империята Мономотапа се разпада на четири части, всяка една от който продължава да търгува със злато и слонова кост, разменяйки ги предимно за платове. Португалците подкрепят основната власт на Мономотапа, което ги въвлича в многобройни местни конфликти. Те обаче получават и привилегиите да експлоатират някои от залежите на полезни изкопаеми през 17 век. През 1684 г. водачът на народността рози предприема завоевателски поход към платото на Родезия. Португалската експанзия замира, но започва отново през 18 век.
След приемането на републиканската конституция през 1970 г. връзките с Великобритания са прекъснати. ООН осъжда расистката политика в новата държава. Премиерът Смит подобрява отношенията с Южна Африка, за да излезе от изолация. Чернокожото население се включва в съпротивителни движения. Икономическите санкции, наложени от Великите сили, както и партизанската борба, принуждават И. Смит да подаде оставка. През 1979 година страната е преименувана на Зимбабве-Родезия.
Най-голям дял от населението на страната принадлежи на групата народи „банту“ (98%), 71% от което принадлежи на етническата група шона (МаШона), а 16% на етническа група ндебеле (МаТабеле). След извоюването на независимостта на страната делът на бялото население рязко спада (2002 година – 50 000) най-вече поради дискриминационната политика на новата власт към белите и представлява по-малко от 1% от цялото население на страната.
Поради широкото разпространение на СПИН (между 24 до 35% от населението на Зимбабве са серопозитивни) и тежката икономическа ситуация естественият прираст на населението е едва 2%.
Икономиката на Зимбабве е една от най-затруднените в света. Страната е в състояние на икономически срив. Годишният растеж на БВП е най-ниският в света (-4,4%), а инфлацията е най-високата в света – през 1998 година тя е била 32%, а за 2008 Международният Валутен Фонд я оценява на 64,30%. Около 80% от населението живее в състояние на пълна мизерия, горе-долу толкова е и процентът на безработицата. Реформите върху собствеността на земеделските площи, както и военната подкрепа, осигурена на Демократична Република Конго между 1998 и 2002 са само част от причините за отчайващото положение на икономиката. Друг голям проблем е и драстичното обезценяване на валутата, което е и причина за хиперинфлацията.
There is no ads to display, Please add some
