На 26 октомври православната църква отбелязва Димитровден – един от най-почитаните есенни празници, посветен на Св. великомъченик Димитър Солунски, покровител на християнската вяра, на войниците и закрилник на хората в нужда. Народът го нарича още Митровден, а традицията му придава особено значение – денят, в който „свети Димитър зимата носи“.
Според житието си св. Димитър е роден в Солун през III век и израснал в заможно и благочестиво семейство. След като станал воевода, той отказал да се отрече от християнството и загинал мъченически за вярата си. Вярва се, че чудесата му продължават и след смъртта – светецът лекува, закриля и носи мир.
В народното съзнание св. Димитър и св. Георги са братя близнаци – Георги „носи лятото“, а Димитър „води зимата“. Оттук идва и поверие: ако на Димитровден е топло, зимата ще е люта, а ако е студено – обратното.
Димитровден бележи края на стопанската година. В миналото тогава приключвали селските работи и наемните договори – чираците, ратаите и слугите получавали „Димитровска плата“ и решавали дали ще останат на работа или ще се върнат по домовете си.
Празникът бил и време за събори и есенни хора – хората се събирали да благодарят за реколтата и да се подготвят за дългите зимни вечери. В някои краища на България се коле петел в чест на св. Димитър – жертва за здраве и благополучие. На трапезата присъстват печено месо, пита, вино и тиква.
И днес Димитровден остава празник, който събира семейства и приятели около масата. Това е денят на всички, носещи името Димитър, Димитрина, Митко, Димо, Митра, Димка, Димана, Димчо, и техните производни.
В много градове на страната се организират празнични литургии, концерти и изложби, а в Солун хиляди поклонници се стичат към храма „Св. Димитър“, за да почетат паметта на светеца.
Народна мъдрост за празника
„Дойде ли Димитровден – идва и зимата.“
„Свети Димитър зима води, свети Георги лято носи.“
На Димитровден земята се забулва, а снегът се прибулва.“
There is no ads to display, Please add some
