В политическия театър на България новият сезон започна с гръм и трясък. На сцената излизат същите актьори, но с нови костюми и разменени роли. Народът, зрителят с най-малко привилегии, отново е заел мястото си – на последния ред, с пуканки от безнадеждност.
Първи ход: министърът на икономиката става министър на културата, защото, както казват в партията, „всичко е икономика, дори и изкуството“. Следва ротация на премиера – за разнообразие ще има ново лице, но със същите фрази: „Работим за стабилност и реформи“.
Опозицията обявява, че и те ще направят ротация – от яростни критици ще преминат към „отговорна конструктивност“, докато не дойде следващата пресконференция.
Зад кулисите пиесата се репетира отдавна. Сценарият е познат: всеки влиза, обещава промяна, завърта се в креслото, а после се връща там, откъдето е тръгнал – само дето декорите са сменени, а зрителите – поизморени.
И така, ротацията продължава. Едни се сменят, други се въртят, трети наблюдават. А народът – той все още чака финала, без да знае, че това е сериал без последен епизод.
There is no ads to display, Please add some
