Има владетели, чиито имена остават в учебниците. Има и такива, чиито съдби се превръщат в символ на цяла епоха. Цар Самуил е от вторите.
Неговият живот е история за възход и войни, за десетилетна съпротива срещу една от най-могъщите държави на Средновековието, за една от най-тежките трагедии в българската история и за гроб, който векове по-късно се оказва извън границите на България.
Повече от хилядолетие след смъртта му името на Самуил отново е във фокуса. Причината е историческа – на 29 септември 2026 г. България и Гърция подписаха меморандум, който предвижда останките, идентифицирани като тези на цар Самуил, да бъдат предоставени на България.
Официалното им предаване е насрочено за 3 октомври 2026 г., след което се предвижда те да бъдат положени в специален саркофаг в столичната църква „Света София“.
Но как се стига дотам останките на един от най-известните български царе да се намират в Солун?
Историята започва преди повече от хиляда години.
Кой е цар Самуил?
Самуил е един от четиримата синове на комит Никола – братята, известни в историческите извори като Комитопули. Той се издига в момент, когато България се намира под огромен натиск, а източните ѝ земи и старите политически центрове попадат под византийски контрол.
Вместо това да означава край на държавата, центърът на българската власт се премества на запад.
И именно тук започва голямата историческа роля на Самуил.
Преди официално да приеме царската титла той фактически ръководи съпротивата срещу Византия, а през 997 г. става цар на България. Управлява до смъртта си през 1014 г. Първоначално един от най-важните му центрове е районът на Преспа, а впоследствие – Охрид. Дори официалният исторически портал на гръцкото Министерство на културата описва Самуил като владетел, управлявал първо от Преспа и по-късно от Охрид.
Пред него стои огромен противник – византийският император Василий II.
Така започва една война, която няма да приключи с една битка или една година. Тя ще бележи десетилетия.
Самуил срещу една империя
Византия е сред най-силните държави на тогавашния свят. Разполага с огромни ресурси, опитна администрация и могъща армия.
Но Самуил успява продължително време да запази българската държава и да води активна политика на Балканите.
Военните действия между двете страни преминават през победи и тежки поражения. Постепенно обаче Василий II започва системно да завзема български крепости и територии.
Решителният удар идва през 1014 година.
Ключ – битката, която се превръща в легенда
На 29 юли 1014 г. войските на Василий II пробиват българската отбрана в района на Беласица и Ключ.
Голяма част от Самуиловата армия попада в плен.
Средновековната традиция разказва за около 14–15 хиляди пленени български войници, които Василий II нарежда да бъдат ослепени, като на приблизително всеки сто души е оставен по един човек с едно око, който да води останалите. Точният брой на пленниците не може да бъде установен със сигурност и числата от средновековните извори трябва да се приемат предпазливо, но самото масово ослепяване остава едно от най-запомнените събития от конфликта.
Според традиционния разказ, когато ослепените войници достигат до Самуил, владетелят не издържа на гледката.
На 6 октомври 1014 г. цар Самуил умира, като в изворите и по-късната историческа традиция смъртта му се свързва със сърдечен удар след срещата с ослепените воини.
България продължава да се съпротивлява и след него, но през 1018 г. Първото българско царство окончателно попада под властта на Византия.
Но защо Самуил е погребан именно в днешна Гърция?
Тук се крие най-интересната част от историята.
Когато Самуил е жив, съвременните държавни граници на Балканите, разбира се, не съществуват.
Един от най-важните му политически и религиозни центрове е Преспа.
След превземането на Лариса през 985 или 986 г. Самуил пренася в Преспа мощите на свети Ахилий, покровител на Лариса. На мястото е изградена внушителна трикорабна базилика, посветена на светеца. Самият район е свързан с владетелската резиденция и църковния център на Самуиловата държава.
Именно там, след смъртта си през 1014 г., Самуил е погребан.
Днес обаче островът Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро се намира на територията на Северна Гърция, в областта Флорина.
Тоест отговорът на въпроса „Защо цар Самуил е погребан в Гърция?“ всъщност е прост:
той не е бил погребан „в Гърция“ в съвременния смисъл. Погребан е в един от собствените си важни центрове. Векове по-късно политическите граници се променят и мястото на неговия гроб остава на територията на днешната гръцка държава.
Откритието, което връща Самуил от забравата
През XX век гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос започва разкопки на базиликата „Св. Ахил“.
В южния кораб на храма са открити четири погребения. Според Муцопулос те принадлежат на високопоставени членове на царската фамилия на Комитопулите, а единият от намерените скелети е идентифициран от него като този на цар Самуил. Гръцкото Министерство на културата посочва, че останките са открити през 1965 г., а в официалните документи по сегашното споразумение те са третирани като останките на българския цар.
В публикации за изследванията се посочва и стара травма на левия лакът на открития мъжки скелет – костта е била счупена и зараснала неправилно. Подобна характеристика е използвана като част от аргументите при идентификацията.
Старини новини
След проучванията останките не се връщат обратно в гроба.
Те са съхранявани в Гърция, а през последните години – в Музея на византийската култура в Солун.
М
И така се ражда един въпрос, който България поставя в продължение на десетилетия – могат ли останките на Самуил да бъдат пренесени в страната, чийто владетел е бил?
Шест десетилетия разговори
Според българското правителство опитите за връщането им продължават от времето на тяхното откриване през 60-те години на XX век.
Пробивът идва едва през септември 2026 г.
Българският и гръцкият министър на културата подписаха меморандум за взаимно предоставяне на исторически и религиозни ценности. Гръцкото Министерство на културата изрично съобщи, че Гърция ще предостави на България останките, намерени в базиликата „Св. Ахил“ и идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, заедно с друг антропологичен материал от четирите саркофага.
Министерство на културата
От българска страна ще бъдат предоставени 48 исторически предмета, свързани с гръцки манастири.
А на 3 октомври 2026 г. останките на Самуил трябва официално да бъдат предадени в Солун и транспортирани до България. Предвидено е те да бъдат положени в храм „Света София“ в София.
Един владетел и една необикновена историческа съдба
Историята на Самуил не е само история за битки.
Това е разказ за Балканите – място, на което държави се раждат и изчезват, граници се преместват, столици се превръщат в археологически обекти, а гробовете на владетели понякога се оказват в друга съвременна държава.
Самуил не е заминал да бъде погребан в чужда страна.
Той е положен там, където преди повече от хилядолетие е бил един от центровете на неговата власт – край Преспанското езеро, в базиликата, която самият той изгражда.
Едва историята след него превръща това място в част от друга държава.
И може би точно затова съдбата на неговите останки е толкова необикновена.
Владетелят, който прекарва живота си в опит да защити държавата си от Византия, остава повече от десет века под земята край Преспа. След това костите му прекарват десетилетия на съхранение в Солун.
А през октомври 2026 г., 1012 години след смъртта му, предстои още една глава от тази история.
Цар Самуил се завръща в България.
И независимо от хилядолетието, което ни разделя от неговото време, историята му напомня нещо много просто – границите се променят, държавите преминават през възходи и падения, но историческата памет може да преживее вековете.
DT-NEWS.EU – Новините, които имат значение.
There is no ads to display, Please add some
