Кой печели изборите още преди вота? Как социологията влияе на избирателите и защо се превърна в едно от най-силните оръжия на политическите кампании
Авторски анализ на DT-NEWS.EU
Социологическите проучвания би трябвало да измерват общественото мнение. Но могат ли самите те да го променят? Защо партиите следят всяка десета от процента, защо избирателите понякога се отказват от предпочитанията си след поредното изследване и къде минава границата между информацията и политическото влияние?
Изборите започват много преди изборния ден
Представете си следната ситуация. До изборите остават три седмици. Телевизиите представят поредното социологическо проучване. Една политическа сила увеличава подкрепата си, друга губи позиции, а трета се намира на границата на парламентарното представителство.
Само за няколко часа резултатите обикалят телевизионните студиа, новинарските сайтове и социалните мрежи. Политици коментират числата, анализатори обсъждат възможните коалиции, а граждани започват да разсъждават дали избраната от тях партия изобщо има шанс.
И тук възниква един въпрос: социологията просто измерва обществените нагласи или понякога участва в тяхното формиране?
Отговорът е, че може да прави и двете.
Социологическите проучвания са необходим инструмент за разбирането на общественото мнение. Когато са професионално проведени и коректно представени, те дават ценна информация за политическите предпочитания, проблемите на гражданите и промените в обществото.
Но публикуването на резултатите може да предизвика реакции, които впоследствие да повлияят върху самите предпочитания, които се опитваме да измерим.
Именно това превръща социологията в толкова значим фактор за предизборните кампании.
Психологията на победителя: защо хората се влияят от този, който води?
В политическата психология съществува явление, известно като „ефект на победителя“, или bandwagon effect.
Най-общо то описва склонността на част от хората да подкрепят кандидат или политическа сила, когато получат информация, че тя набира популярност.
Причините могат да бъдат различни.
Един избирател може да приеме високата подкрепа като знак, че даден кандидат е убедителен. Друг може да сметне, че мнението на мнозинството заслужава доверие. Трети просто може да се почувства по-уверен да заяви предпочитанията си, ако види, че много хора мислят подобно.
Тук работи един познат психологически механизъм — социалното доказателство. Когато човек не разполага с достатъчно информация, поведението на останалите може да се превърне в ориентир.
Това не означава, че всички избиратели автоматично застават на страната на сочения за победител.
Научните изследвания обаче установяват, че при определени обстоятелства информацията за нарастваща подкрепа може да промени намеренията за гласуване.
Например експериментално изследване сред датски избиратели, публикувано през 2017 година в списанието Scandinavian Political Studies, открива доказателства за подобен ефект, особено когато дадена партия е представена като набираща популярност.
С други думи, понякога числата не просто описват политическото състезание, а стават част от него.
Обратният ефект: когато изоставащият получава подкрепа
Съществува и противоположен психологически механизъм — така нареченият underdog effect, или ефект на подкрепата за изоставащия.
При него част от избирателите могат да изпитат симпатия към кандидат, представян като по-слаб или несправедливо пренебрегван.
Подобна реакция може да бъде свързана с желание за защита на по-малкия участник, протест срещу доминиращите политически сили или стремеж към политическа промяна.
Важно е обаче да се уточни, че доказателствата за този ефект не са толкова еднозначни, колкото често се представя в политическите коментари.
Публикуването на нисък резултат не гарантира нито загуба на подкрепа, нито мобилизация на нови избиратели.
Различните хора реагират по различен начин, а политическият контекст има огромно значение.
Страхът от изгубения глас
Може би едно от най-съществените влияния на социологическите проучвания се проявява при така нареченото стратегическо гласуване.
Да разгледаме един напълно условен пример.
Избирател подкрепя партия, която според проучване получава 3,5%. В същото време друга, по-голяма политическа сила, чиито позиции са сравнително близки до неговите убеждения, има значително по-висока подкрепа.
Човекът започва да се колебае.
Да гласува ли за партията, която най-точно представлява възгледите му, или за друга, за която предполага, че има по-голяма възможност да участва в следващото управление?
Това е класическият проблем на стратегическия вот.
Особено силно значение той може да има при парламентарни избори, когато дадена формация е близо до изборната бариера.
Избирателите започват да пресмятат не само кой ги представлява, но и какъв резултат би имал гласът им според очакваното разпределение на силите.
Изследванията показват, че публикуваните данни могат да участват в подобни решения, макар че ефектът не е универсален.
Парадоксът е, че едно проучване може да повлияе върху поведението на хора, които иначе биха гласували по съвсем различен начин.
Така прогнозираното разпределение на подкрепата потенциално започва да влияе върху действителното.
Защо партиите инвестират в социология?
За политическите партии социологията е много повече от таблица с проценти.
Едно качествено изследване може да покаже какви проблеми тревожат гражданите, кои политически послания се разбират, как се възприемат кандидатите и какви групи от хора все още нямат окончателно мнение.
Това позволява на предизборните щабове да оценяват ефективността на кампанията, да установяват слабостите си и да проследяват промените в обществените нагласи.
Вътрешните изследвания често имат различна задача от публичните рейтинги.
Те могат да включват въпроси за доверието към политически личности, отношението към конкретни предложения, обществените страхове, икономическите очаквания и готовността за участие в изборите.
Информацията е полезна и при планирането на публичните дебати, събитията, телевизионните участия и комуникационните послания.
Но тук се появява важна разлика.
Да използваш изследване, за да разбереш обществото, е едно. Да представяш избирателно данни, за да внушаваш несъществуваща подкрепа, е съвсем друго.
Самият факт, че дадено проучване е поръчано от партия, не го прави автоматично недостоверно. Същевременно поръчителят, методологията и начинът на представяне трябва да бъдат прозрачни, за да може аудиторията да оцени резултатите.
Как един процент се превръща в политическа новина?
Представете си две заглавия:
„Партия Х получава 12% подкрепа според ново изследване.“
„Партия Х стремително настъпва и променя политическата карта.“
Двете публикации могат да се отнасят до едни и същи данни, но създават различни впечатления.
В първия случай читателят получава конкретна информация.
Във втория се внушава динамика, която трябва да бъде доказана чрез надеждно сравнение с предходни изследвания.
Ако предишният резултат е бил 11,5%, разликата от половин процентен пункт може да се дължи на статистическа неопределеност, а не на действителна промяна.
Особено проблематично е, когато различни проучвания, проведени от различни агенции с различни методи, се сравняват механично.
Това създава условия за преувеличени заключения.
Понякога и визуалното представяне има значение. Графика с неправилно подбрана скала може да направи малка разлика да изглежда огромна. Публикация, която показва само удобните за определена теза резултати, може да остави погрешно впечатление за общата картина.
Следователно отговорността не е единствено на социологическите агенции.
Медиите също определят как аудиторията ще разбере публикуваната информация.
Може ли една социология да бъде вярна, а изборният резултат — различен?
Да. И това не означава непременно, че проучването е било манипулирано.
Социологическото изследване представлява измерване на нагласите в определен момент, при конкретна извадка и методология.
Изборният резултат зависи и от действителното участие на гражданите, решенията на колебаещите се избиратели и събитията между провеждането на проучването и изборния ден.
Сериозно значение имат и хората, които заявяват намерение да гласуват, но впоследствие не го правят.
Има няколко въпроса, които заслужават внимание при всяка публикувана социология:
– Колко души са участвали в изследването?
– Кога точно е проведено?
– Как са подбрани анкетираните?
– Отнасят ли се процентите до всички респонденти, заявилите намерение да гласуват или само до определилите избора си?
– Каква е статистическата неопределеност?
– Кой е поръчал и финансирал проучването?
Особено важно е да се разбере, че разлика от един или два процентни пункта не винаги доказва реална промяна в обществените нагласи.
Всяко измерване има ограничения.
И колкото по-малка е разликата между отделните политически сили, толкова по-внимателно трябва да се правят заключенията.
България и въпросът за прозрачността
В България изборното законодателство поставя конкретни изисквания към оповестяването на предизборни социологически проучвания.
Съгласно член 205 от Изборния кодекс при огласяване на резултати по повод на избори в периода, определен от закона, трябва да бъде представена информация за възложителя, организацията, извършила изследването, и източниците на неговото финансиране.
Предвидени са и изисквания за видимото представяне на тази информация.
Законът съдържа ограничения за публикуването на резултати непосредствено преди и по време на изборния ден. Резултатите от проучванията, извършвани в изборния ден, се оповестяват след 20:00 часа.
Но нормативните правила сами по себе си не могат да заменят професионалната журналистическа преценка.
Защото между коректно оповестени данни и коректно обяснени данни има съществена разлика.
В общество, в което политическото доверие често е предмет на остри спорове, прозрачността е особено важна.
Не бива автоматично да се подозира всяко изследване, което показва неочакван резултат. Но не бива и всяка публикувана графика да се приема като безспорно доказателство за бъдещото развитие на изборите.
Социалните мрежи превръщат процентите в послания
Промяната в начина, по който хората получават информация, допълнително увеличава значението на социологическите данни.
Преди години голяма част от гражданите научаваха за изследванията от телевизионните новини или печатните издания.
Днес една графика може да бъде споделена хиляди пъти, откъсната от първоначалния контекст и придружена от коментар, който променя смисъла ѝ.
Публикация с резултати от реална агенция може да изглежда достоверна дори когато липсват дата, информация за извадката или уточнение какво точно е измерено.
Не по-малко опасни са и онлайн анкетите, при които всеки желаещ може да участва доброволно.
Гласуване във Facebook група или под публикация на новинарски сайт може да показва настроенията на участниците в конкретната общност, но не представлява автоматично представително социологическо изследване.
Смесването на тези два вида данни създава благоприятна среда за погрешни заключения.
Кой всъщност определя общественото мнение?
Най-същественият въпрос е дали социологията трябва да следва обществото, или обществото започва да следва социологията.
Вероятно най-точният отговор е, че между двете съществува сложна взаимовръзка.
Нагласите на избирателите определят резултатите от проучванията. Публикуването на тези резултати обаче може да повлияе върху начина, по който определени хора възприемат политическата конкуренция.
След това тези променени нагласи могат да бъдат отчетени в следващото изследване.
Така се получава обратна връзка между измерването и политическото поведение.
Това не е доказателство, че социологическите агенции контролират изборите. Не е и основание всички избирателни нагласи да се обясняват с публикуваните рейтинги.
Повечето политически решения се формират под влиянието на множество фактори — лични убеждения, икономическо положение, доверие, политически програми, семейна среда и оценка за действията на институциите.
Социологията е само един от елементите в тази сложна картина.
Но е елемент, който получава изключително голяма публичност.
Заключение: процентите не трябва да заместват политическия избор
Демокрацията се основава на свободния избор на гражданите, а не на предварително публикуваното разпределение на политическата подкрепа.
Социологическите изследвания могат да бъдат полезни за обществото, когато предоставят точна, проверима и навременна информация.
Те помагат да се разберат обществените настроения, да се проследят промените в политическата среда и да се поставят важни въпроси пред управляващите и опозицията.
Но когато процентите изместят разговора за идеи, политики и реални проблеми, съществува риск предизборната кампания да се превърне в състезание между рейтинги, а не между решения за бъдещето.
Затова най-важната задача на независимите медии не е просто да съобщават кой води и кой изостава.
Тя е да обясняват как са получени данните, какво действително показват и какво не могат да докажат.
Защото има съществена разлика между въпроса „Кой според социологията има най-голяма подкрепа?“ и въпроса „Кой най-добре представлява моите убеждения?“.
Първият е въпрос на измерване.
Вторият е въпрос на лична преценка.
И ако социологията започне да замества тази преценка, рискуваме да превърнем изборите от свободно решение на гражданите в състезание по предварително създадени очаквания.
В крайна сметка социологическите агенции измерват нагласите, партиите се състезават за подкрепа, медиите представят информацията, но избирателите са тези, които определят резултата.
А най-важният процент остава този, който гражданите действително дадат с гласа си.
–
DT-NEWS.EU — Новините, които имат значение.
Авторски анализ. Материалът разглежда общите механизми на влияние на социологическите проучвания и не оценява конкретни политически партии или кандидати.
Източници и научна основа: Изборен кодекс на Република България, чл. 204–205; Pew Research Center — изследвания за точността и ограниченията на предизборните сондажи; Dahlgaard и съавтори, „How Election Polls Shape Voting Behaviour“, 2017; AAPOR — стандарти за прозрачност на социологическите изследвания.
There is no ads to display, Please add some
