
За държавата минималната заплата е число в бюджетните разчети. За работодателя е разход, който трябва да бъде планиран. За човека, който я получава, тя е границата между платените сметки и поредния месец на отлагане.
Именно затова промяната в правилата за определянето ѝ заслужава повече внимание от обичайното съобщение за нова формула. Зад техническите понятия стои съвсем конкретен въпрос: колко от растежа на икономиката ще достигне до хората с най-ниски трудови доходи?
Очертанията за 2027 г. сочат по-умерено увеличение. Обявената горна граница по новия механизъм е 672,80 евро, а социалният министър заяви намерение да предложи този размер. Към момента на проверката обаче това все още е заявена цел, а не окончателно определена минимална заплата за следващата година.
Какво всъщност се променя
Досегашната автоматична връзка с 50% от средната брутна работна заплата за определен предходен период е заменена с модел, който отчита няколко социални и икономически критерия. Промените в Кодекса на труда са приети на 25 септември и обнародвани на 29 септември 2026 г. Законът вече поставя в основата на определянето на минималното възнаграждение покупателната способност и издръжката на живот, равнището и разпределението на заплатите, техния растеж и дългосрочната производителност на труда.
Подробният начин на изчисление обаче трябва да бъде уреден с подзаконови правила. На 12 октомври Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проект за промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Предложението предвижда диапазон: долната граница е действащата минимална заплата, а горната се изчислява чрез четири показателя с еднаква тежест от 25%. Те са изменението на цените на малката потребителска кошница, растежът на медианната заплата, растежът на средната заплата и дългосрочната промяна на производителността, измерена чрез добавената стойност на един зает.
Това разграничение е съществено: законовата промяна е приета, но обсъждането на конкретните правила и определянето на сумата за 2027 г. са отделни стъпки.
Колко означава това за работещия
Минималната месечна заплата за 2026 г. е 620,20 евро. Ако за 2027 г. бъде определена на 672,80 евро, увеличението ще бъде 52,60 евро брутно месечно, или приблизително 8,48%. Това е изчисление спрямо действащия размер и обявената горна граница.
За сравнение, увеличението за 2026 г. спрямо предходната година беше 12,6%. Следователно дори при достигане на обявения максимум новият процентен ръст би бил осезаемо по-нисък.
Увеличение от около 8,5% не е пренебрежимо. Но то трудно може да бъде представяно като голям пробив в жизнения стандарт. Освен това брутната разлика не е сумата, която работещият ще получи допълнително в банковата си сметка след удръжките.
Политическият спор се води в проценти. Семейният бюджет се води в покупки, сметки и оставащи пари до следващата заплата.
По-сложна формула означава и повече отговорност
Старият механизъм имаше ясно предимство: лесно разбираема връзка между средната и минималната заплата. Когато средното възнаграждение растеше, това задаваше конкретен ориентир и за най-ниското.
Неговата слабост е, че средната стойност може да бъде повлияна силно от високите доходи в отделни сектори. Тя не описва еднакво добре положението на служителя в малък магазин, работника в производството и специалиста във високоплатена компания.
Включването на медианната заплата затова има икономическа логика. Медианата разделя работещите на две равни групи според възнаграждението им и дава различен поглед към разпределението на доходите.
Но по-сложният модел поставя по-високи изисквания към прозрачността. Обществото трябва да вижда кои данни се използват, за кои периоди се отнасят и как от тях се получава крайният диапазон.
След това остава още един въпрос: защо правителството избира точно определена сума в този диапазон?
Формулата може да очертае възможностите. Решението в тези граници носи политическа отговорност.
Предвидимостта за бизнеса има значение
Работодателите имат основание да искат предвидими разходи. Увеличението на минималната заплата може да наложи промени и във възнагражденията над нея, за да се запази разликата между длъжности, квалификация и отговорности.
За малка фирма с ограничени приходи това може да бъде сериозно изпитание. Възможните реакции включват по-високи цени, отлагане на назначения или съкращаване на други разходи. Тези рискове трябва да бъдат оценявани, без всяко увеличение автоматично да се обявява за заплаха за заетостта.
Същевременно ниското заплащане има собствена икономическа цена: текучество, трудности при намирането на служители и слаба мотивация за оставане на дадено работно място.
Устойчивият бизнес има нужда от предвидимост. Работещият има нужда от доход, който прави постоянната заетост смислена.
Издръжката на живот трябва да има реална тежест
Най-силният социален аргумент в новите правила е включването на издръжката на живот. Законът предвижда на всеки три години да се оценява адекватността на минималната заплата спрямо две референтни стойности: 60% от брутната медианна заплата и издръжката на живот. Това са ориентири за оценка, а не автоматично обещание за конкретен размер.
Тъкмо тук ще бъде истинското изпитание за новия модел.
Следенето на цените в потребителска кошница показва как се променят определени разходи. Само по себе си то не отговаря напълно на въпроса дали доходът е достатъчен за нормален живот.
Едно домакинство трябва да плаща жилище, отопление, транспорт, храна и разходи за децата. Ако възнаграждението вече е недостатъчно, компенсирането само на част от поскъпването може да запази тази недостатъчност.
Затова държавата трябва да обяснява как новият механизъм ще подобрява покупателната способност, а не единствено как ще забавя увеличението на разходите за труд.
Какво следва за хората над минималната заплата
Има и група, която често остава извън публичния разговор: служителите, чиито доходи са малко над законовия минимум.
Повишаването на минималната заплата не гарантира автоматично съответно увеличение за тях. Ако възнагражденията им останат същите, разликата между начинаещ служител и човек с опит или допълнителни отговорности може да се свие.
Това показва границите на цялата политика. Минималната заплата определя най-ниското допустимо основно възнаграждение. Тя не може сама да изгради справедлива система на заплащане във всяко предприятие.
За тази цел са нужни инвестиции, по-добра организация на труда, обучение и реални преговори за възнагражденията.
По-бавният ръст трябва да бъде честно обяснен
Новият механизъм може да даде по-балансирани решения. Може и да се превърне в удобен начин по-слабото увеличение да бъде представяно като неизбежен резултат от експертни изчисления.
Разликата ще се види в прозрачността и в резултата за работещите.
При сегашните обявени параметри очакването е за по-умерен ръст през 2027 г., дори ако бъде избрана горната граница от 672,80 евро. Честният публичен разговор трябва да започва именно от това, без предварително да представя тази сума като окончателно решение.
След него идва по-трудният въпрос: ще могат ли хората с най-ниски заплати да си позволяват повече с дохода си?
Защото една формула заслужава доверие, когато резултатът ѝ може да бъде обяснен и проверен. А политиката по доходите заслужава подкрепа, когато работещият усеща подобрението и след като плати сметките си.
There is no ads to display, Please add some





