Седем личности, една институция и повече от три десетилетия промени. От първите стъпки на демокрацията през кризата от 1997 година, членството в НАТО и Европейския съюз, до Шенген, еврото и президентските избори през 2026 година. Как България избираше своите държавни глави и какво се случваше със страната по време на техните мандати?
Авторски анализ на DT-NEWS.EU | 25 октомври 2026 г.
Днес България отново избира президент. За пореден път гражданите застават пред урните, за да определят кой ще бъде държавният глава през следващите години.
Но колко добре помним хората, които вече са заемали този пост? Помним ли как бяха избрани, какви обещания отправяха и какви исторически събития белязаха техните мандати?
За 36 години България премина през смяна на политическата система, икономически сътресения, банкови фалити, масови протести, членство в международни съюзи, пандемия и поредица от политически кризи.
Президентите бяха свидетели, участници и понякога посредници в тези процеси. Някои посрещаха тежки национални изпитания, други представляваха държавата в периоди на важни международни промени.
Историята на президентската институция всъщност е и историята на съвременна България.
Петър Младенов (април – юли 1990 г.) – началото на новата институция
Всичко започва в една България, която все още се опитва да разбере какво предстои след 10 ноември 1989 година.
Петър Младенов е дългогодишен външен министър и представител на комунистическата власт, който след отстраняването на Тодор Живков застава начело на Българската комунистическа партия.
На 3 април 1990 година Народното събрание го избира за председател (президент) на Народна република България.
Това е предшественикът на съвременната президентска институция. Младенов не е избран пряко от гражданите, а от парламента, все още в условията на преход от еднопартийно управление.
Неговият кратък престой на поста съвпада с исторически промени – политическата Кръгла маса, появата на реална многопартийна конкуренция и подготовката на първите свободни парламентарни избори след десетилетия еднопартийна власт.
Най-големият скандал около него е свързан с репликата „По-добре танковете да дойдат“, чието публично разпространение предизвиква масово обществено недоволство.
На 6 юли 1990 година Младенов подава оставка.
Така първият носител на новата президентска функция напуска поста след само няколко месеца.
Историческото значение: При Младенов започва преходът от колективния държавен глава към самостоятелна президентска институция, но демократичните правила за нейното функциониране тепърва предстои да бъдат изградени.
Желю Желев (1990–1997 г.) – президентът на прехода и новата Конституция
На 1 август 1990 година Великото народно събрание избира Желю Желев за държавен глава.
Философ, дисидент и един от основателите на Съюза на демократичните сили, той идва от опозицията срещу предишния политически режим.
Първоначално Желев също е избран от парламент, а не пряко от народа.
Но на 12 юли 1991 година България приема новата си Конституция. Тя установява парламентарната република и предвижда държавният глава да бъде избиран непосредствено от гражданите за петгодишен мандат.
На 12 и 19 януари 1992 година се провеждат първите преки президентски избори.
Желю Желев печели втория тур срещу Велко Вълканов с 52,85% от гласовете. За вицепрезидент е избрана писателката Блага Димитрова.
Това е първият президентски мандат, предоставен пряко от избирателите по новата Конституция.
Времето на Желев обаче далеч не е спокойно.
България прави първите си стъпки към пазарна икономика. Започва връщането на собствеността, променят се институциите, а икономическите трудности поставят на изпитание огромна част от обществото.
През 1992 година Желев влиза в остър конфликт с правителството на Филип Димитров. Пресконференцията му, известна като „Боянските ливади“, се превръща в една от знаковите политически сцени на прехода.
През 1993 година вицепрезидентът Блага Димитрова подава оставка.
През 1994 година Желев назначава служебно правителство начело с Ренета Инджова – първата жена министър-председател на България.
В международен план страната започва постепенно да изгражда новите си отношения със западните демокрации.
Историческото значение: Желев остава свързан с демократичния преход, приемането на Конституцията от 1991 година и първите преки президентски избори.
Но неговият мандат показва и нещо друго – дори когато президентът произлиза от определена политическа сила, отношенията му с нея могат да се превърнат в остър институционален конфликт.
Петър Стоянов (1997–2002 г.) – президентът на кризата от 1997 година
Когато Петър Стоянов печели президентските избори през ноември 1996 година, България вече се намира в дълбока икономическа и политическа криза.
Издигнат от Обединените демократични сили, той побеждава на втория тур кандидата на левицата Иван Маразов с близо 60% от гласовете. Негов вицепрезидент е Тодор Кавалджиев.
Стоянов встъпва в длъжност на 22 януари 1997 година.
Само дни по-късно страната е изправена пред една от най-тежките си политически кризи след 1989 година.
Банките са разклатени, инфлацията унищожава спестяванията на хората, цените се променят стремително, а недоволството срещу управлението извежда хиляди граждани по улиците.
След оставката на кабинета на Жан Виденов БСП разполага с възможност да опита съставянето на ново правителство.
На 4 февруари 1997 година, след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, Николай Добрев връща мандата.
Това отваря пътя към предсрочни парламентарни избори.
Стоянов назначава служебно правителство начело със Стефан Софиянски.
През юли 1997 година България въвежда валутния борд – една от най-значимите промени във финансовата система на страната.
В следващите години държавата ускорява своята евроатлантическа ориентация. През 1999 година България получава покана да започне преговори за членство в Европейския съюз, които стартират през 2000 година.
Членството в НАТО и ЕС все още е бъдеща цел, но пътят към него вече е очертан.
През 2001 година Стоянов се кандидатира за втори мандат, но губи балотажа срещу Георги Първанов.
Историческото значение: Мандатът му се свързва с излизането от кризата през 1997 година, въвеждането на валутния борд и ускоряването на европейската и евроатлантическата интеграция.
Важно е обаче да се подчертае, че икономическите реформи и международните преговори са дело на различни институции и правителства, а не единствено на президентската власт.
Георги Първанов (2002–2012 г.) – десетилетието на НАТО и Европейския съюз
Георги Първанов печели президентските избори през ноември 2001 година.
Бившият председател на БСП побеждава действащия президент Петър Стоянов на втория тур с 54,13% от гласовете.
За вицепрезидент е избран Ангел Марин.
През 2006 година Първанов печели нов петгодишен мандат, този път срещу Волен Сидеров, с 75,95% от гласовете на втория тур.
Така той остава държавен глава в продължение на десет години – два последователни пълни мандата.
Неговото президентство съвпада с два исторически момента.
На 29 март 2004 година България става член на НАТО.
На 1 януари 2007 година страната официално се присъединява към Европейския съюз.
Това са решения, подготвяни от поредица правителства и подкрепяни от различни парламентарни мнозинства, но осъществени именно в периода, когато Първанов е президент.
За поколения българи членството в ЕС променя възможностите за пътуване, работа, обучение и икономическо развитие.
През 2008 година световната финансова криза достига и България. В началото на 2009 година газовият спор между Русия и Украйна довежда до сериозни прекъсвания в доставките на природен газ за страната.
Първанов участва активно в международната дипломация и поддържа контакти както със западните партньори, така и с Русия.
Вътрешнополитически неговият мандат обхваща управлението на Симеон Сакскобургготски, Тройната коалиция и първото правителство на Бойко Борисов.
Историческото значение: Десетте години на Първанов съвпадат с окончателното присъединяване на България към НАТО и Европейския съюз – две промени, определили мястото на страната в международната система.
Росен Плевнелиев (2012–2017 г.) – президентът на протестите и институционалните кризи
Росен Плевнелиев печели президентските избори през октомври 2011 година като кандидат на ГЕРБ.
На втория тур побеждава Ивайло Калфин. За вицепрезидент е избрана Маргарита Попова.
Плевнелиев встъпва в длъжност на 22 януари 2012 година.
Преди това е бил министър на регионалното развитие и благоустройството.
Мандатът му започва в период на икономически последици от световната финансова криза, но скоро политическата нестабилност излиза на преден план.
През февруари 2013 година масови протести срещу високите сметки за електроенергия и социалните проблеми водят до оставката на първото правителство на Бойко Борисов.
Президентът назначава служебно правителство с министър-председател Марин Райков.
Само няколко месеца по-късно страната отново е обхваната от протести, този път след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС.
Недоволството срещу кабинета на Пламен Орешарски продължава месеци наред.
През 2014 година политическата ситуация се усложнява допълнително от кризата с Корпоративна търговска банка.
След оставката на кабинета „Орешарски“ Плевнелиев назначава второ служебно правителство, този път начело с Георги Близнашки.
Междувременно международната обстановка също се променя.
Анексирането на Крим от Русия през 2014 година и последвалото напрежение между Москва и Запада поставят въпросите за европейската сигурност на преден план.
Плевнелиев последователно защитава евроатлантическата ориентация на България и изразява критични позиции към действията на Русия в Украйна.
Историческото значение: Мандатът му е белязан от две служебни правителства, мащабни граждански протести, банковата криза от 2014 година и новата обстановка в европейската сигурност.
Това е период, в който президентската институция отново се оказва важна при смяната на правителства и преодоляването на парламентарни кризи.
Румен Радев (2017–2026 г.) – от президентската институция до министър-председателския пост
През 2016 година в президентската надпревара влиза генерал Румен Радев, дотогава командир на Военновъздушните сили.
Издигнат от инициативен комитет с подкрепата на БСП, той побеждава кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева на втория тур с 59,37% от гласовете.
Негов вицепрезидент става Илияна Йотова.
Радев встъпва в длъжност на 22 януари 2017 година.
На изборите през ноември 2021 година печели втори мандат с 66,72% на балотажа срещу Анастас Герджиков.
Деветте му години като държавен глава съвпадат с един от най-динамичните периоди в съвременната политическа история на България.
През 2020 година започват масови антиправителствени протести. Отношенията между президентската институция и правителството на Бойко Борисов се изострят.
През следващите години България влиза в поредица от предсрочни парламентарни избори, краткотрайни управления и трудни опити за съставяне на редовни кабинети.
По време на своето президентство Радев назначава седем служебни правителства – обстоятелство, което поставя президентската институция в центъра на политическия живот.
Мандатите му включват и световната пандемия от COVID-19, която поставя здравната система и икономиката пред сериозни изпитания.
През февруари 2022 година Русия започва пълномащабното си нахлуване в Украйна. В България възникват остри политически спорове относно военната помощ, санкциите, енергийната зависимост и сигурността.
Радев нееднократно изразява позиции, поставящи акцент върху дипломатическото решение на конфликта и рисковете от военна ескалация. Тези позиции стават предмет на разногласия с част от парламентарните сили.
Към края на неговото президентство България преминава през още две значими европейски промени.
На 1 януари 2025 година страната става пълноправна част от Шенгенското пространство и по отношение на сухопътните граници.
На 1 януари 2026 година България официално въвежда еврото като национална валута.
Но най-необичайният момент настъпва само няколко седмици по-късно.
На 19 януари 2026 година Румен Радев обявява, че подава оставка като президент. На 23 януари Конституционният съд прекратява предсрочно неговите правомощия.
След напускането на „Дондуков“ 2 Радев преминава към партийна политика.
На парламентарните избори от 19 април 2026 година основаната от него коалиция „Прогресивна България“ печели парламентарно мнозинство, а на 8 май той е избран за министър-председател.
Така България става свидетел на необичаен политически преход – бивш държавен глава поема ръководството на изпълнителната власт.
Историческото значение: Президентството на Радев остава свързано с продължителна политическа нестабилност, множество служебни кабинети, пандемията, войната в Украйна, присъединяването към Шенген и въвеждането на еврото.
А неговото предсрочно напускане и последващо избиране за премиер представляват отделна, важна глава от политическата история на страната.
Илияна Йотова (от 23 януари 2026 г.) – първата жена президент на България
На 23 януари 2026 година Илияна Йотова влиза в историята като първата жена, заела президентския пост в България.
За разлика от петимата пряко избирани президенти преди нея, тя не достига до длъжността чрез самостоятелна победа на президентски избори.
Йотова поема поста по силата на Конституцията, след като Конституционният съд прекратява правомощията на Румен Радев.
Преди това тя е вицепрезидент от 2017 година и е преизбрана заедно с Радев през 2021 година.
Нейното президентство започва непосредствено след въвеждането на еврото и в обстановка на продължаващи политически и геополитически предизвикателства.
Още през февруари 2026 година държавният глава е изправен пред задача, свързана със съставянето на служебно правителство.
Йотова посочва Андрей Гюров за кандидат за служебен министър-председател и подписва указ за назначаването на неговия кабинет.
Същевременно насрочва предсрочните парламентарни избори за 19 април 2026 година.
След тях Румен Радев става министър-председател, а Йотова продължава да изпълнява функциите на държавен глава.
На 25 октомври 2026 година тя участва в президентските избори като кандидат за свой първи пълен мандат. Кандидатът за вицепрезидент в нейната двойка е Кирил Вълчев.
Така настоящите избори поставят интересен конституционен и политически въпрос – дали президент, който първоначално е поел длъжността по силата на наследяване на правомощията, ще получи и собствен пряк мандат от гражданите.
Отговорът предстои да бъде даден от избирателите.
Историческото значение: Илияна Йотова е първата жена президент на България и първият вицепрезидент, който поема държавния пост след предсрочно прекратяване на президентски мандат по реда на действащата Конституция.
Как се промени начинът, по който избираме президент?
Историята на президентските избори показва една съществена разлика между началото на прехода и днешната парламентарна република.
През 1990 година Петър Младенов и Желю Желев са избрани от Народното събрание.
След приемането на Конституцията от 1991 година президентът и вицепрезидентът се избират пряко от гражданите за пет години.
Един човек може да бъде преизбран за президент само за още един последователен мандат.
Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев достигат до президентския пост чрез пряк народен вот.
Първанов завършва два последователни пълни мандата. Радев също печели два последователни избора, но прекратява втория си мандат предсрочно.
Илияна Йотова поема поста по конституционен ред като вицепрезидент.
Зад тези различни политически биографии стои общата идея, че президентът трябва да олицетворява единството на нацията и да представлява България в международните отношения.
Президентите ли промениха България, или България промени президентите си?
Тридесет и шест години по-късно е лесно да погледнем назад и да свържем всяко голямо събитие с името на човека, заемал президентския пост.
Но историята е по-сложна.
Желю Желев не извърши сам демократичния преход. Петър Стоянов не въведе еднолично валутния борд. Георги Първанов не присъедини сам България към НАТО и Европейския съюз. Росен Плевнелиев не можеше сам да разреши политическите конфликти, а Румен Радев не беше единственият фактор в продължителните парламентарни кризи.
Зад всяка голяма промяна стоят обществото, парламентът, правителствата, институциите, международните партньори и политическите решения на множество участници.
Но президентът има особено място в тази система.
Той не управлява държавата като министър-председател. Не приема бюджета и не определя сам заплатите и пенсиите. Не може еднолично да реши икономическите проблеми.
Въпреки това президентът има право на вето, представлява България навън, изпълнява функции при съставянето на правителства и в определени ситуации може да играе важна роля за институционалната стабилност.
Неговата дума често има политическа тежест далеч отвъд формално записаните правомощия.
Историята показва, че тази институция придобива особена значимост в моментите, когато другите власти изпаднат в криза.
25 октомври 2026 година – нова страница в историята
Днешните президентски избори идват в различна България от тази през 1992 година.
Тогава обществото все още изграждаше демократичните си институции и търсеше посоката си след края на комунистическия режим.
Днес страната е член на Европейския съюз и НАТО, част е от Шенгенското пространство и използва еврото.
Но въпросите за доверието в институциите, общественото разделение, социалната справедливост, сигурността и бъдещето на младите хора остават.
Нито един президент не е бил в състояние да ги реши сам.
И може би именно тук се крие големият урок на изминалите 36 години.
Президентът е личност, но президентската институция е нещо по-голямо от личността.
Мандатите приключват. Политическите партии се променят. Управленията идват и си отиват. Обществените нагласи също се променят.
Но решенията, взети в определени исторически моменти, оставят последици за десетилетия напред.
Защото историята на България не се измерва само с имената на президентите, а с онова, което държавата и нейните граждани са преживели, постигнали или изгубили през времето на техните мандати.
И когато днес избирателите отново застават пред урните, те не просто участват в поредния президентски вот.
Те продължават история, започнала преди повече от три десетилетия – историята на една демокрация, която продължава да се развива.
DT-NEWS.EU – Новините, които имат значение.
There is no ads to display, Please add some
