Лятото има собствен речник, а някои фрази се повтарят от кухнята до плажа.
Лятото в българското семейство не започва с календара, а с първото: „Затвори вратата, климатикът работи!“ След него неизбежно идва: „Не стой на течение“, макар че само преди минута всички са се оплаквали от жегата.
На път към морето чуваме: „Трябваше да тръгнем по-рано“, „Провери ли винетката?“ и „Няма да спираме на всяка бензиностанция“. Десет минути по-късно някой пита кога ще има почивка. Когато стигнем, започва спорът дали първо да се разопакова багажът или да се отиде направо на плажа.
На плажа репликите са вечни: „Не влизай веднага, водата е студена“, „Сложи още крем“, „Къде ми е шапката?“ и „Някой да пази телефона“. Винаги има човек, който твърди, че няма да изгори, и същият човек вечерта търси нещо успокояващо за кожата.
Около храната се раждат други класики: „На морето всичко е двойно“, „Ще хапнем нещо леко“ и „Само една царевица“. След това масата се оказва пълна, а някой изчислява колко би струвало същото у дома.
В града се чуват: „Асфалтът се топи“, „Това не е нормална жега“, „Навремето летата не бяха такива“ и „Ще излезем след осем, че тогава поне се диша“. Вечерта идва последният спор: прозорецът отворен или климатикът включен.
И все пак лятото остава любим сезон. Може би защото зад всички тези реплики стоят семейни пътувания, студена диня, късни разходки и спомени, които през зимата разказваме с усмивка. А когато някой каже „Догодина няма да носим толкова багаж“, всички знаят, че догодина багажът ще бъде още повече.
There is no ads to display, Please add some
