Малко хумор, много багаж и неизбежният въпрос дали нещо не е по-евтино зад ъгъла.
Първият признак е багажът. Българинът може да отиде за три дни, но се подготвя така, сякаш местната цивилизация няма магазини, аптеки и перални. В колата има дрехи за всички сезони, храна за път, резервни обувки, чадър, хавлии и поне една торба, за която никой не помни кой я е сложил.
Вторият признак е сравнението на цените. Още преди да седне в заведението, туристът разглежда менюто, смята порциите и казва: „На другата улица беше по-евтино.“ Ако храната е добра, следва: „Тук поне си заслужава.“ Ако не е, историята ще бъде разказвана на всички приятели до края на сезона.
Третият признак е територията на плажа. Хавлиите се подреждат стратегически, чадърът се завърта спрямо слънцето, а торбата с вода и плодове се пази като семейна каса. Някой винаги отива „само до водата“ и се връща след половин час.
Четвъртият признак е снимката. Трябва да има море, залез, кафе, крака на пясъка или семейство пред някоя забележителност. След десетия опит всички изглеждат леко изнервени, но в социалните мрежи кадърът ще носи усещане за безгрижие.
Петият признак е планът за следващата почивка. Още на втория ден започва обсъждане къде ще се ходи догодина, кое място е по-спокойно и дали не е по-добре „някъде all inclusive, за да не мислим“.
Разбира се, това е само закачка. Българинът на почивка е различен – шумен или тих, икономичен или разточителен, организиран или спонтанен. Но едно е общо: иска за няколко дни да забрави задачите, сметките и часовника. И ако може, да се прибере с хубави снимки и поне една история, която ще разказва цяла година.
There is no ads to display, Please add some
