Два търговски кораба, поразени с морски и въздушни дронове в българската изключителна икономическа зона. Един потънал кораб, друг с тежки поражения и пожар на борда. Спасителна операция, ранени моряци и най-важният въпрос, който остава след случилото се: докъде стига войната в Черно море и как трябва да реагира България като член на НАТО?
Инцидентът от 6 октомври вече трудно може да бъде разглеждан само като далечен епизод от войната в Украйна. Българският премиер Румен Радев съобщи, че около 03:00 часа два търговски кораба са атакувани с морски и въздушни дронове приблизително на 70 морски мили източно от Бяла. Единият кораб, плаващ под флага на Того, е потънал, а другият е получил поражения и на борда му е избухнал пожар.
Българските власти към момента не са установили официално чии са били дроновете. Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че са необходими отломки или други доказателства, за да може произходът им да бъде потвърден. Затова твърденията за конкретен извършител трябва да бъдат разграничавани от официално установените факти. Украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия за атаката, но българската страна все още провежда разследване.
Българска територия ли е мястото на атаката?
Тук има една много важна подробност.
Изключителната икономическа зона не е същото като териториалното море на България.
Според Конвенцията на ООН по морско право крайбрежната държава разполага в изключителната икономическа зона със суверенни права върху природните ресурси и с определена юрисдикция, но тази зона не представлява национална територия в същия смисъл като сушата или териториалното море.
Това разграничение е ключово, когато започне разговорът за НАТО.
Фактът, че дронове са ударили кораби в българската икономическа зона, е изключително сериозен инцидент за националната сигурност и свободата на корабоплаването, но не означава автоматично, че България е била „нападната“ по смисъла на член 5 от Северноатлантическия договор.
Още повече че атакуваните кораби не са военни кораби на България.
Член 4 и член 5 са две съвсем различни неща
В обществените разговори двата текста често се смесват.
Член 4 не означава война. Не означава и автоматично задействане на военен отговор.
Той гласи, че държавите от НАТО се консултират, когато според някоя от тях нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени. Това означава, че една държава членка може да постави въпроса официално пред Северноатлантическия съвет и да поиска обсъждане със съюзниците.
Член 5 е много по-сериозен механизъм. Той предвижда, че въоръжено нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички. Северноатлантическият договор обаче определя конкретен обхват за подобно нападение, включително атаки срещу територията, въоръжените сили, военните кораби или самолетите на държавите членки.
Затова случилото се край България не води автоматично до член 5.
Но член 4 е различен.
За него не е необходимо България първо да бъде военно нападната. Достатъчно е държавата да счита, че нейната сигурност е поставена под заплаха.
Именно затова след атаката въпросът за консултации с НАТО вече присъства и в българския политически дебат.
Има ли България защита?
Да — България е член на НАТО и е част от системата за колективна отбрана на Алианса.
Но членството в НАТО не означава невидим щит, който физически не позволява дрон, ракета или морска мина да достигнат до определена точка в Черно море.
Истинската защита зависи от наблюдението на въздушното и морското пространство, разузнавателната информация, противовъздушната отбрана, военноморските способности и координацията със съюзниците.
Точно тук атаката поставя неприятни въпроси.
Ако морски и въздушни дронове могат да достигнат приблизително 70 морски мили от българския бряг и да нанесат тежки поражения на граждански кораби, държавата трябва да установи не само кой ги е изпратил.
Трябва да бъде установено и кога са били засечени.
Откъде са дошли.
Как са се движили.
Имало ли е информация предварително.
И най-вече – как би реагирала България, ако следващият подобен обект се насочи към български кораб, пристанище, газова инфраструктура или друга критична инфраструктура?
Това са въпроси на националната сигурност, а не партийни въпроси.
Най-големият риск е инцидентът да се превърне в ново нормално
Черно море вече години наред е зона на война.
Но има огромна разлика между военни действия около украинските пристанища и удари по гражданско корабоплаване все по-близо до държави от НАТО.
Ден преди случая край България друг търговски кораб беше поразен в румънската изключителна икономическа зона. Двама души загинаха. Украйна отново посочи Русия като извършител, докато румънските власти не бяха потвърдили официално причината за пожара.
Когато подобни случаи вече не са единични, проблемът се променя.
Той вече не е само въпрос кой е ударил конкретния кораб.
Проблемът е дали западната част на Черно море постепенно се превръща в пространство, в което търговското корабоплаване не може да разчита на достатъчна сигурност.
Това би имало последствия далеч отвъд военната сфера – по-скъпи застраховки, по-рисков морски транспорт, по-високи разходи за търговията и потенциални проблеми за пристанищата и икономиките на България и Румъния.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също определи атаките срещу граждански кораби в Черно море като неприемливи.
А член 4?
Той не трябва да бъде представян като „бутон за война“.
Точно обратното.
Член 4 е дипломатически и политически механизъм за консултации, когато една страна смята, че сигурността ѝ е застрашена.
От гледна точка на Северноатлантическия договор случилото се попада в категорията събития, които България има право да постави за обсъждане пред съюзниците, ако държавните институции преценят, че рискът за националната сигурност го налага. Това не означава автоматично военна операция и не означава активиране на член 5.
На 7 октомври президентът Илияна Йотова свиква Консултативния съвет за национална сигурност именно по темата за рисковете и заплахите за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна.
Това е логичната първа институционална стъпка.
След нея трябва да стане ясно каква е оценката на службите, Министерството на отбраната, външното министерство и политическото ръководство на страната.
България вече не може да гледа на войната само от брега
Най-важният извод от случилото се не е, че България трябва да изпада в паника.
Но и не може да се държи така, сякаш войната е на стотици километри и няма отношение към нас.
Два търговски кораба бяха атакувани в морско пространство, в което България има икономически права и отговорности. Един от тях потъна.
Следващият инцидент може да бъде отново далеч от брега.
Но може и да не бъде.
Затова истинският въпрос след 6 октомври вече не е само „Кой атакува корабите?“
Той е:
„Какво е готова да направи България, ако подобна атака се повтори?“
И точно на този въпрос българските институции трябва да дадат ясен отговор – пред обществото, пред съюзниците ни и пред всеки, който използва Черно море за търговия и транспорт.
Защото членството в НАТО дава на България съюзници.
Но сигурността започва от способността на самата държава да вижда заплахата навреме, да установи откъде идва и да знае как ще реагира.
There is no ads to display, Please add some
