Първата българска конституция е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Тя остава в сила до 1947 г., когато е приета „Конституция на Народна република България“, или още известна като Димитровска конституция, по-късно заменена 1971 г. от т.нар. Живковска конституция. С падането на комунизма е приета нова конституция, която изоставя наименованието „Народна“, това е конституцията от 13 юли 1991 г., приета от VII Велико Народно събрание, която е и действаща. Тя се състои от 169 члена, подредени в 10 глави плюс преходни и заключителни разпоредби.
Конституция се нарича основният закон на държавата, който установява принципите на управление – формата, структурата и процедурите на държавните и местните органи, икономиката и обществото и отношенията между държавата и гражданите. В този (формален) смисъл всяка държава има конституция. Поначало тези принципи са подредени в писмен документ.
Систематизирано и обобщено може да се каже, че конституцията:
е систематизирана съвкупност от правни норми, имащи най-висок ранг;
регулира основния правов ред в държавата относно нейната форма, структура и организация;
установява и урежда отношението „държава-гражданин“.
е създадена на основата на общественото съгласие и по особен ред.
Източник:“bg.wikipedia.org“
Снимка:“flashnews.bg“
There is no ads to display, Please add some
