Те съществуват. Скрити са в бездушните си стаи, но съществуват. Трябва да се научим да ги виждаме и да ги уважаваме, защото те са силни и достойни хора!
На миналата сесия на нашия мил общински съвет е имало докладна за добавяне на съоръжения за деца с увреждания. И относно тази тема нека скъпите дами и господа съветници да спрат да се упражняват върху съдбите на тези деца, и техните семейства, и да се замислят. Това са деца! И трябва да имат правота да бъдат деца, а не да гледат със замечтани, тъжни очи връстниците си през прозореца. Тези деца на наши съграждани, наши приятели, те са сред нас, дори и когато отвръщате поглед при вида им. И според нас всеки един родител иска неговото дете да има място, където то да се чувства дете, свободно да диша чист въздух, и да се радва на прекрасното слънце.
Тези хора нямат друг избор освен да си стоят вкъщи.
И в навечерието на един от най-светлият български празник – 24 май, искаме да ви поговорим малко за едни деца, които не се забелязват много в динамичния и забързан живот, но тях ги ИМА.
И нека нашите управници, които сме им гласували доверие, и са в тази свещена институция, каквато е общинския съвет, от които зависят много от законите в нашия град, да се замислят малко за този град, за тези деца, и стига вече упражнения, и стига с това да се правим на политици. От това никой няма полза, напротив само се издига стена и не може да стигне до обикновения човек. Защото тези деца са наши!
И ако поне малко се замислите над думите ни, ще сме ви истински благодарни. И понеже знаем, че ще е така: Благодарим ви!
Снимка:“azbukari.org“
There is no ads to display, Please add some
