Градът е основан като Византия (Византион) през 7 век пр.н.е. от гръцки заселници от Мегара. През 330 г. римският император Константин Велики го прави своя имперска столица, преименувайки го първо на Нов Рим и след това на Константинопол (Константинополис) на себе си. Градът нараства по размер и влияние, в крайна сметка се превръща в фар на Пътя на коприната и в един от най-важните градове в историята.
Градът е служил като имперска столица в продължение на почти 1600 години: по време на Римската/Византийската (330–1204), Латинската (1204–1261), възстановената Византийска (1261–1453) и Османската (1453–1922) империи. Градът играе ключова роля в развитието на християнството през римско/византийско време, като е домакин на четири (включително Халкедон, днешен Кадъкьой от азиатската страна) от първите седем икуменически събора (всички от които са в днешна Турция) преди трансформацията му до ислямска крепост след падането на Константинопол през 1453 г. – особено след като става седалище на Османския халифат през 1517 г.
Следи от първите заселения на града са открити в азиатската част и се отнасят към неолитната епоха. През Бронзовата епоха са извършени заселвания в околностите на двореца „Топкапъ“.
За първата известна дата в историята на града се счита 659 г. пр.н.е., когато на азиатската страна на Босфора се появяват първите гръцки заселници от Мегара – те основават колонията Халкедон, която днес се намира в квартал Кадъкьой.
През 660 г. пр.н.е. начело с пълководеца Бизас се заселват в европейския район на историческия полуостров, наречен днес Сарайбурну и основали град Бизантион. Великолепното географско положение и благоприятните за морска търговия условия подпомогнали бързото му развитие. През 513 г. пр.н.е. градът попада в ръцете на персите, през 407 г. пр.н.е. е под влиянието на Древна Атина, а през 405 г. пр.н.е. е управляван от спартанците. През 227 г. пр.н.е. идващите от Европа галати се установили в азиатската част на града.
There is no ads to display, Please add some
