Именици:Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Ина, Инна, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена
Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година. Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ след покръстването към езическия празник е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий, преименуван е в Игнажден и е преместен от 21 на 20 декември.
Обредността е свързана с идеята за начало. Вечерта срещу Игнажден в Източна България е първата кадена вечеря (Бъдни вечер, Варвара, Игнажден, Йордановден). Приготвят се постни храни, сурово жито или просо, цели орехи, лук, туршия. Опича се кравай или питка от прясно тесто без украса, върху нея или върху житото се забожда свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се правят наричания за плодородие. Вярва се в предпазващата сила на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите и те се запазват и употребяват по-късно за ритуали. В Западна България се правят специални обредни хлебове, приготвят се колачета за децата. В Софийско първият игнажденски колак се пази за Бъдни вечер. В Югозападна България срещу Игнажден в огнището се запалва коладник – специално отрязано крушово или дъбово дърво, което трябва да гори до Йордановден. В Родопската област денят се тачи за предпазване от огън.
There is no ads to display, Please add some
