Архипелагът на Фарьорските острови се състои от 18 вулканични острова, 17 от които са обитаеми. Основните са Строймой, Естурой и Сувурой. Той е разположен в северната част на Атлантическия океан приблизително по средата между Норвегия и Исландия, като най-близката суша е на юг – северния бряг на Шотландия, на 380 km. Общата площ на архипелага е 1399 km². Максимална височина връх Слайтаратиндур, издигащ се в северната част на остров Естурой. Островите са изградени от базалтови лави и туфи, образуващи плато, над което се издигат заострени гребени и върхове.
Климатът е субполярен океански, като някои части имат характеристики на тундра, особено в планините. Цялостният характер на островния климат се диктува от силно затоплящото влияние на Атлантическия океан чрез Северноатлантическото течение. Зимите са меки (средна февруарска температура 3 – 4 °C), а лятото хладно (средна юлска температура е 9,5 – 10,5 °C). Островите са ветровити, облачни и хладни през цялата година, като средно през 210 дни от годината вали дъжд или сняг.
Населението наброява 51 540 души към 2011 г. Административен център е град Торсхавн с население от 19 165 души.Вторият по големина град се нарича Клаксвик. Основната религия е протестантството.
Преобладаващата част от фарьорците се занимават с риболов, развито е също и овцевъдството. Икономическите затруднения, предизвикани от рухването на фарьорската риболовна промишленост в началото на 1990-те години, водят след себе си високи нива на безработица (10 – 15% към средата на 1990-те години). Към края на десетилетието безработицата намалява. Към юни 2008 г. тя е вече 1,1%, но в началото на 2009 г. се покачва до 3,4%. Въпреки това, почти пълната зависимост от риболова означава, че икономиката все още е уязвима. 13% от доходите на архипелага идват под формата на икономическа помощ от Дания. Това представлява близо 5% от БВП.
There is no ads to display, Please add some
