Гренада е на второ място сред най-малките независими страни 

Писаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци“, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. Великобритания завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година.

През XX век островът е провинция на краткотрайно просъществувалата федерация Западни Индии (1952 – 1962 г.) Своята независимост Гренада получава през 1974 г., като начело застава Ерик Гайри (Eric Gairy). Постепенно правителството започва да управлява твърде авторитарно и в държавата се осъществява държавен преврат. Начело на преврата през 1979 г. е харизматичният ляв водач Морис Бишоп (Maurice Bishop). Неуспехът на Бишоп да проведе избори, съпроводен със социалическите му разбирания и близките му отношения с комунистическа Куба, предизвиква недоволство сред съседните държави (Тринидад и Тобаго, Барбадос, Доминика, САЩ). През 1983 г. избухва и вътрешна борба за надмощие между Бишоп и сталинисткото движение в управляващата New Jewel Movement. Бишъп е поставен под домашен арест от смятания за верен на Москва Бернар Коар (Bernard Coard), където е и екзекутиран на 19 октомври 1983 г. при спорни обстоятелства.

Само 6 дни по-късно на острова нахлуват военни части от САЩ и 6 други карибски държави като част от военна кампания, наречена Операция „Неотложна ярост“ (Urgent Fury). Въпреки че по-късно новият генерал-губернатор сър Пол Скун заявява, че той е помолил за навлизането на военните части, правителствата на Великобритания и Тринидад и Тобаго изказват яростни мнения срещу нахлуването, тъй като не са били консултирани. Операцията протича набързо и с многобройни проблеми, тъй като не е подкрепена с разузнавателни данни, но завършва с успех. Ръководител на операцията е Джузеф Меткалф, а заместник – Норман Шварцкопф. След нахлуването е назначено временно правителство и през 1984 г. са проведени демократични избори.

Остров Гранада е най-големият от групата острови образуващи територията на страната. Други от по-малките острови на о-ви Гренадини са Кариаку, Пти Мартиник, Ронд Айлънд, Кайе Айлънд, Дямон Айлънд, Ларж Айлънд, Салин Айлънд и Фригат Айлънд. По-голямата част от населението живее на о. Гренада, където са и столицата Сейнт Джорджес и двата града Гренвил и Гоуяве (Gouyave). От селищата на съседните острови най-голямо е Хилсбъро (Hillsborough) на остров Кариаку.

Икономическото развитие на страната е облагоприятствано от разумните фискални и макроикономически реформи, които водят до годишен растеж от 5 – 6% през 1998 – 99, като най-голям от растежа се пада на строителството и търговията. Броят на туристическите обекти бързо се увеличава и туризмът се превръща във водещ източник на чужда валута на страната. Като основни проблеми в краткосрочен план са опасенията за повишен фискален дефицит и влошаване на баланса по външната сметка на страната.

Около 80% от населението са потомци на африканските роби, доведени от европейските колониалисти. Останалите 20% се поделят между последните наследници на местните племена кариби (carib) и арауаки (arawak).

Официалният език на страната е английският, който се говори от практически всички, въпреки че са се запазили отделни хора, които говорят креолски (наричан още патуа или патва). Мнозинството от населението е християнско, поделено поравно между католици и протестанти, като сред протестантите е водеща англиканската църква.

There is no ads to display, Please add some