Макар и една от най-слабо развитите страни в Източното полукълбо, Бутан е на 8-о място сред 20-те най-щастливи страни, изпреварвайки държави като САЩ, Люксембург, Япония. Заради спокойствието и девствеността на страната и природата ѝ, бива наричана и „Последният Шангри-Ла“.
„Бутан“ вероятно произлиза от санскритската дума бху-тхан, което означава „висока земя“. Според друга теория бхоц-ант на санскрит означава „краят на Тибет“ или „югът на Тибет“. Някои бутанци наричат страната си Друк Юл (на дзонгкха и на тибетски -„Страната на гърмящия дракон“), а жителите – друкпа.
Въпреки че на географската ширина, на която е разположен Бутан (27° с.ш. 90° и.д), климатът на повечето места (включително в Южен Бутан) е тропичен, максималните температури, дори и през лятото, не надвишават 17 – 18 °C, поради високопланинското (в Хималаите) положение на страната. Климатът в Северен и Централен Бутан е планински, а зимите са свирепи и с минимални температури под -15 °C. Територия на страната е разделена от долините на притоците на река Брахмапутра.
Според официални данни на бутанското правителство, населението на страната към 2003 възлиза на 752 700 души. Населението е младо – средната възраст е 24,3 години, като за мъжете тя е 25 години, а за жените – 23,7 години. Бутан има положителен естествен прираст, възлизащ на 1,2% годишно.
През 1960 година се изгражда първото шосе в Бутан.[8] Макар и демократична, страната остава почти напълно изолирана от останалия свят до 1990-те години, когато започват реформите на крал Джигме Синге Вангчук. През 1999 година той премахва дългогодишна забрана върху телевизията (но предупреждава да не се злоупотребява с нея).
Единствената страна в света, напълно забранила тютюнопушенето и търговията с тютюн, е Бутан. Гимназиалното образование е напълно безплатно.
Ранната история на страната е слабо проучена, тъй като голяма част от историческите хроники са унищожени при пожар в старинната столица Пунакха през 1827 година. Най-ранното записано събитие, отнасящо се до Бутан, е преминаването на Падмасамбхава през територията му, около 747 г.
За дълъг период от време на територията на днешен Бутан съществуват малки, воюващи помежду си феодални държавици, управлявани от различни будистки секти. През 17 век те са обединени под управлението на Шабдрунг Нгаванг Намгял, който разпорежда постройка на отбранителни крепости манастири („дзонги“) и въвежда общовалидни закони.
По това време Бутан е предмет на агресия от страна на тибетците. Тогава пристигат и първите европейци, посетили тези земи – португалският йезуит Ещевао Каселя и неговият помощник. Те подаряват на Намгял пушки, барут и телескоп. Освен това му предлагат помощ срещу тибетските нашествия, но той отказва. След смъртта му през 1651 обединеният Бутан изпада в състояние на гражданска война, от това се възползват тибетците и на 2 пъти нападат страната – през 1710 и 1730, но не успяват да я завземат.
There is no ads to display, Please add some
