
Латвия е демократична парламентарна република, разделена на 26 района.
На 20 септември 2003 г. на всенароден референдум латвийците гласуват за присъединяването на Латвия към Европейския съюз и на 1 май 2004 г. страната става член. На 29 март 2004 г. Латвия се присъединява към НАТО, заедно с още 6 източноевропейски държави. Латвия е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.
Латвия заема най-западните части на Източноевропейската равнина и в топографско отношение не се различава много от съседните ѝ държави. Около 75% от площта ѝ е заета от равнини, останалите 25% са ниски хълмове и възвишения. Над една четвърт от територията на Латвия е годна за земеделие. В източните части на страната морени и образувания от ледниковия период предопределят пейзажа. Най-високата точка, връх Гайзинкалнс, има височина от 312 метра над морското равнище.
Обширни части от Латвия са покрити с гори. Има повече от 12 000 малки реки и над 3000 езера.
Известни през повечето време като Ливония, земите, които днес представляват Латвия, през 13 век попадат под влиянието на немския рицарски орден „Братя на меча“. Немските рицари донасят на местните ливонци усъвършенствани военни технологии, включително нови типове укрепления. През следващите 600 години различни части от територията на Латвия попадат под владение на различни чужди сили, включително Дания, Прусия, Жечпосполита, Швеция и Русия. Въпреки тези радикални промени, наследниците на немските рицари запазват своята автономия и оформят ядрото на латвийския елит, обществен ред и култура.
Латвия има отворена пазарна икономика, в която близо 1/3 от брутния вътрешен продукт (БВП) се генерира от износ. От 1999 г. насам страната е член на Световната търговска организация, а от 2004 г. членува в Европейския съюз. След 2000 г. Латвия има силен икономически растеж, който през 2006 и 2007 г. надвишава 10% годишно. Икономиката е почти изцяло в частни ръце, с изключение на няколко големи компании. Общият БВП (ППС) за 2012 г. възлиза на 37,88 милиарда щатски долара. БВП (ППС) на глава от населението е 18 600 щ.д., който е четвъртият най-нисък в Европейския съюз след България, Румъния и Хърватия и се равнява на 62% от средната за Съюза стойност.
Малко под 60% от населението са етнически латвийци. Около 27,4% са руснаци, за чието благосъстояние Русия продължава да бъде загрижена, имайки предвид ограничаването на правата им. В по-големите градове, като Рига и Даугавпилс, руснаците превъзхождат по брой латвийците. Значителни малцинства от други страни, като Беларус, Украйна и Полша, също живеят в Латвия.
Латвийският, един от балтийските езици, е официалният за страната, но руският също е широко разпространен. Населението е предимно християнско, разделено между лутеранска, католическа и руска православна църква. Друга религия е „диевтури“, чиито исторически корени се основават на митологията от предхристиянската епоха.
Латвия има богато културно и историческо наследство. Благодарение на мултикултурната смес между латвийски, руски, немски и др. традиции Латвия се характеризира с разнообразие, но в същото време – със своята оригиналност и неповторимост.
Латвийската култура се отличава с голямо богатство, развито благодарение на благоприятното географско положение на Латвия. През последното хилядолетие абсорбира фолклорната традиция и европейския и световен опит, като в същото време запазва типичните латвийски традиции и особености. Езическите традиции все още се почитат в много домакинства, особено по селата, където много добре е запазена самобитната култура – например на празника на лятното слънцестоене или Еньовден. На този ден на всички хълмове в Латвия се запалват огньове, на които хората с песни и празненства прекарват най-късата нощ на годината. Великден и Коледа се празнуват два пъти – като християнски празник и като езически. В същото време в Латвия се спазват традициите на християните и евреите, елементите на германските и
славянските култури.
There is no ads to display, Please add some






