Разположен на ръкава Буриганга в сърцето на Делтата на Ганг, градът има население, оценявано на 7 милиона души, което го прави един от главните градове на Южна Азия. Наричан е Градът на джамиите, както и Световната столица на рикшите – заради четиристотинте хиляди велорикши, движещи се всекидневно по улиците. Дака е и един от най-гъсто населените големи градове в света с гъстота на населението в градската част над 23 хиляди души на квадратен километър.
През XVII век Дака е столицата на Моголите в Бенгал. Градът е световен център на търговията с муселин и привлича търговци от различни страни. Съвременният град се развива при британското управление в XIX век, а след Разделянето на Индия през 1947 година става административен център на Източен Пакистан. През следващите години Дака е център на бенгалското национално движение, завършило с Бангладешката освободителна война през 1971 година.
Дака е финансовият, образователен и културен център на Бангладеш. Градът е основен притегателен център за хора от цялата страна, а населението на града е сред най-бързо увеличаващите се в света. Съвременната бангладешка столица е изправена през редица проблеми причинени от безконтролното пренаселване, сред които свръхзамърсяване, огромни задръствания и липса на еднакъв достъп до образование и здравеопазване. През последните няколко десетилетия в Дака са извършени редица промени за подобряването на градската инфраструктура, сградния фонд и комуникациите, но резултатите съществено варират в различните градски райони.
Дака е разположен в централната част на Бангладеш, на левия бряг на Буриганга, един от ръкавите в Делтата на Ганг. В административните си граници градът обхваща територия от 360 km². Разположен в долната част на Делтата на метри над морското равнище, Дака е силно уязвим от наводнения през сезона на мусоните, характеризиращ се със силни валежи и циклони.
Климатът на Дака е горещ и влажен, влажен субтропичен (Cwa) според Класификацията на Кьопен. Отчетливо изразен е сезонът на мусоните. Средната годишна температура е около 25 °C, а средните месечни варират между 18 °C през януари и 32 °C през май. Годишното количество на валежите е над 2000 mm, като 87% от тях падат между май и октомври.
Към 2009 населението на Дака (включва само райони под юрисдикцията на община Дака) е малко над 7 милиона души. Метрополният регион Дака, формиран от столичното ядро и прилежащите предградия, градове-сателити и друг тип населени места, е около 12,8 милиона души. Годишният прираст на населението е около 4,2%, което е една от най-високите стойности в цяла Азия. Постоянното увеличение се дължи на съществената миграция от селските към градските райони, като през 1960-те и 1970-те имигрантите от селата представляват 60% от годишния прираст на Дака. Населението на столичния град се е увеличава и след разширяването на територията на града през 1980-те и включването на редица сателитни селища, в които живеят над 1 милион души. Ако градът продължи да се разраства с тези темпове към 2025 населението му ще надхвърля 25 милиона жители.
Дака е финансовият център на Бангладеш. Бързо увеличаващата се средна класа стимулира динамичното развитие на пазара на потребителски и луксозни стоки. Въпреки това 48% от всички домакинства в столицата живеят под прага на бедността, като съществена част от тях са хора от селските райони дошли в града да търсят адекватно препитание. Дака е притегателен център за работници от цял Бангладеш, на които в повечето случаи се гледа като на евтина работна ръка. Почти 1 милиона души работят в текстилната индустрия, а около 400 хиляди са шофьори на рикши. Повече от половината работна сила в града заема нископлатени позиции, от които мнозинството не се контролират от профсъюзи. Към 2009 безработицата в Дака възлиза на 23%.
Като столица на Бангладеш, в Дака са разположени основните сгради на централните власти на страната – повечето министерства, Върховният съд, Висшият съд на Дака. Дворецът Бангабхабан, в миналото резиденция на вицекраля на Индия и губернатора на Източен Пакистан, днес е седалище на президента на Бангладеш. Сградата Джатийо Шонгшод Бхобон, завършена през 1982 година по проект на известния американски архитект Луис Кан, е седалището на еднокамарния Национален парламент. Байтул Мукаррам, националната джамия на Бангладеш, е построена през 60-те години на 20 век и наподобява храма Кааба в Мека.
There is no ads to display, Please add some
