Основан като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.
Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531, при което загиват хиляди жители на града.
Лисабон е разположен при устието на река Тахо и е най-западната столица в Континентална Европа. Най-западната му част влиза в рамките на горския парк Монсанто.
Градът заема площ от 100 km2, а границите му съвпада с тези на общината. Останалият урбанизиран район е познат под името Голям Лисабон (на португалски: Grande Lisboa) и включва няколко административни градове и общини по северния бряг на река Тахо. По-големият Лисабонски метрополен регион включва и Сетубалския полуостров на юг.
Градът има средиземноморски климат, с меки, влажни зими и топли до горещи, сухи лета. Средногодишната температура е 17,4 °C (21,3 °C през деня и 13,5 °C през нощта).
Лисабон е сред европейски столици с най-топли зими и най-топли нощи. Най-ниската измерена температура в града е -1,2 °C през февруари 1956 г. а най-високата е 44 °C на 4 август 2018 г. Средното количество годишни слънчеви часове е 2806 (4,6 часа дневно през декември и 11,4 часа през юли). Средното количество годишни валежи съставлява 774 mm, като ноември е най-влажният месец. Валежите от сняг са изключителна рядкост.
Историческото население на града е около 35 000 души към 1300 г., 60 000 към 1400 г. и 70 000 към 1500 г. В периода 1528 – 1590 г. жителите му се увеличава до 120 000. Към 1700 г. населението му е вече почти 200 000 души.
В днешно време, в административния център на район Лисабон живеят 552 700 души. Гъстотата на населението му е 6458 души/km2. Метрополният район на града (включващ и други градчета) има население 3 121 876 души.
Регионът на Лисабон е най-богатият в страната, а БВП на глава от населението е над средното за Европейския съюз. Той е отговорен за 45% от БВП на Португалия. Развита е промишлеността, особено по южния бряг на река Тахо. Районът около града се разраства бързо, а с това расте и БВП на глава от населението. По-развити отрасли са нефтопреработването, производството на текстил и кораби и риболовът.
Главното пристанище на страната се намира в града. Той се развива като важен финансов център и динамичен технологичен хъб. В покрайнините на града са построени автомобилни заводи. Фондовата борса Euronext Lisbon е фиксирана спрямо Нюйоркската фондова борса от 2007 г. В периода 2010 – 2014 г. градът и страната като цяло претърпяват тежка икономическа криза. Въпреки това, през 2015 г. Лисабон се нарежда сред най-добрите градове за живеене в света.
Лисабонският метрополитен свързва центъра на града с отдалечените му квартали. Това е най-бързият начин за транспорт в града. Включва четири линии с 56 станции и обща дължина 44,2 km. Традиционен начин на придвижване са трамвайните линии. Първите трамваи са въведени през 1901 г. от САЩ. Автобусната мрежа също е развита и обслужва и съседните градчета.
Градът е свързан с отсрещния бряг на река Тахо чрез два моста: „25 април“ (от 1966 г.) и „Вашку да Гама“ (от 1998 г.). Положени са основите и на трети мост, но строителството му е отложено, поради икономическата криза през 2010-те години. Мостът „25 април“ е копие на мостът в Сан Франциско.
There is no ads to display, Please add some
