Като имен ден денят се празнува от:
Антон, Антонио, Антоан, Андон, Андуин, Дончо, Донислав, Тончо, Тонко, Тотьо, Тотю, Антония, Антоанела, Антоана, Антоанета, Антонина, Андония, Донка, Доника, Донна, Дона, Донателла, Тоника, Тонка, Тоня, Тони, Тотка.
Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари. Смята се, че празнуването на неговия ден предпазва от болести.
Свети Антоний е роден през 251 г. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители-християни, принадлежащи към местното население; осиротява на 20-годишна възраст.
След смъртта на родителите си, той раздава наследството си на бедните и се оттегля от света. След дългогодишна духовна борба, включваща редица изкушения, на които според легендата е подложен от Сатаната постига святост и е удостоен от Бога с дарбата да лекува, както и изобщо да върши чудеса.
Година преди смъртта си участва в дискусия с представители на арианството, проведена в град Александрия, Египет. Успехът му в спора с тях е наречен „тържество на християнството“.
В българския фолклор св. Антоний и св. са тясно свързани – смята се, че са двама братя, причината за което вероятно е, че са съотечественици и че Атанасий е написал житието на Антоний.
Също така и двамата са считани за ковачи по професия. Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и подковачи. По някои места празниците им се означават с общото название „сладки и медени“.
В Пиринско е разпространена легенда, според която всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден тръгват по хората, т.е. започват да ги преследват и разболяват особено активно.
There is no ads to display, Please add some
