Островите Пѝткерн са британска задморска територия. Разположени са в центъра на южната част на Тихия океан, приблизително по средата между континентите Австралия и Южна Америка. Най-близките съседи са островите Туамоту и Гамбие и чилийският Великденски остров. Питкерн е първата британска колония в Тихия океан. Групата се състои от 2 острова и 2 атола, от които само едноименният остров Питкерн е с вулканичен произход, отвесни скали и населен, а останалите три са ниски и ненаселени.
Питкерн е известен като най-слабо населената национална юрисдикция в света. Днес е обитаван от около 50 души, потомци на 4 основни семейства.
Първоначално остров Питкерн е открит на 2 юли 1767 г. от английския капитан Филип Картерет, който го нарекъл на името на един от своите моряци, който пръв го забелязал в далечината. След това той остава безлюден до 1790 г., когато на него попадат останките от разбунтувалия се екипаж на британския военен кораб „Баунти“ и група присъединили се към тях таитяни. Те доплуват до острова със същия кораб и идват от Таити, където бунтовниците временно са се укрили и имат намерение да се заселят някъде където няма да могат да бъдат открити от преследванията на английското правосъдие, след като става ясно, че Уилям Блай – капитан на „Баунти“ преди бунта – изоставен на лодка в морето, заедно с неколцина свои поддържници – е успял да съобщи за бунта им и да се върне в Англия. Преди това, под негово водачество, експедицията им започва от Англия и през Атлантическия океан и нос Хорн, в края на 1788 г. достига бреговете на остров Таити в Тихия океан, със задачата да натоварят калеми или фиданки от хлебно дърво, за внос на Карибските острови.
Климатът е субтропичен, но на острова няма реки и жителите трябва да се запасяват с дъждовна вода. Средна годишна температура 17 °C и валежи – 2500 mm годишно.
Изключително трудно достъпен остров Хендерсън се намира на 168 km североизточно от Питкерн, около 8 пъти по-голям от него и е необитаем. Той е образуван от подводни вулкани. На него има множество птичи колонии и съответно той е много богат на гуано. Островът е открит на 29 януари 1606 г. от испанския мореплавател Педро Фернандес де Кирос, а на 17 януари 1819 г. – вторично от английския морски капитан Джеймс Хендерсън.
Броят на жителите се изменя, достига до 233 души през 1937 г., но понастоящем неговото население е 48 души и има вероятност да се стопи допълнително, поради емиграцията на младите островитяни. През 1856 г. заради пренаселване на острова, на остров Норфолк са изселени около 200 души, част от които впоследствие се завръщат.
Населението е религиозно и почти изцяло образовано. Официалният език е английски, но хората говорят на местен питкернски диалект, който е смесица от английски и таитянски думи. Проведените през последните години допитвания показват, че жителите не желаят да се присъединят към някоя от независимите островни републики в Тихия океан, а искат да си останат британско владение. Те не плащат данъци, получават ежегодна субсидия от 1,5 милиона долара и сигурността им се гарантира от британските въоръжени сили.
Плодородната почва на островите Питкерн позволява отглеждането на различни видове зеленчуци и плодове като цитрусови плодове, захарна тръстика, пъпеши, банани, ямс и бобови растения. Цялата земя е разпределена между домакинствата и се обработва. В миналото на Питкерн е имало много гъсти гори, но постепенно населението ги е заменило с плодови дървета и градини. Сега местните засаждат миро по пустинните склонове. Растат хлебно дърво, банани, праскови, дини, захарна тръстика, картофи, портокали, царевица, таро и зеленчуци. Отглеждат се кози и домашни птици. Всички имат лодки и често излизат на риболов.
Електричеството се генерира от газови и дизелови електроцентрали. Има малки находища на цинк, манган, сребро, злато и желязо.
Островът е трудно достъпен, поради опасните коралови рифове и неравния си релеф. На него няма пристанище, нито летище. Корабите спират в морето, а хората и товарите се прехвърлят на брега и от брега – към корабите, с помощта на лодки. Има само един път – от залива Баунти до Адамстаун. Няма автомобили. Населението ползва за транспорт три- и четириколесни АТВ. Туризмът е слабо развит; ако времето позволява, островът се посещава от туристи от изследователски кораби, преминаващи покрай островите. Въобще липсват ресторанти и кафенета. Местните жители активно разменят и обменят морски дарове, селскостопански продукти или занаятчийски изделия помежду си. Основният източник на доходи е продажбата на произвеждани на самия остров колекционерски и юбилейни пощенски марки, мед и занаятчийски продукти, на пътниците и моряците от преминаващи кораби, чийто курс е от Великобритания до Нова Зеландия през Панамския канал.
There is no ads to display, Please add some
