В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците – семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр.н.е., е първата позната позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр.н.е. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр.н.е. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа.
През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско население, потомци на което са шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб.
Ливан е парламентарна демократична република, което е предпоставка за специална система, позната като конфесионализъм. Тази система, целяща да предотврати сектантски разногласия, се опитва честно да разпредели демографските различия в страната в управляващото тяло. Вследствие на това в парламента, Министерски съвет и високите позиции в държавна администрация, религиозните общности се представляват с определени квоти. Например президентът трябва да е маронит от християните католици, министър-председателят – сунитски мюсюлманин, заместник-министърът – православен християнин, а председателят на парламента шиит мюсюлманин.
Като моноетническа арабска страна (арабите представляват 95% от населението) Ливан е остров на християнството в мюсюлманския свят. Числеността на различните християнски групи достига до 40% от населението (по други данни – около 30%). По данните от последното преброяване при френския мандат в 1932 г., християнската общност е повече от половината. Преобладават униати. На територията на Ливан съществуват шест униатски (източнокатолически) църкви – маронитска (западносирийска), халдейско-католическа, гръко-католическа, арменско-католическа, сиро-католическа и копто-католическа, основани тук от Ватикана в периода между 1552 и 1824 години.
Градското население в Ливан е известно със своята предприемаческа инициативност. С течение на времето емиграцията е развила ливанската „търговска мрежа“ по целия свят. Ливан има много висок процент квалифицирана работна ръка, който е сравним дори с европейските страни и е най-високият измежду арабските държави.
Водещите отрасли в ливанската икономика са търговията, банковия сектор и туризма. До средата на 70-те години ливанската икономика е играла ролята на банков център в региона и търговски посредник между метрополитическите пазари и съседните арабски страни.
Ливанската култура е мозайка от среща на най-различни чужди култури, които са определили нейния облик като кръстопът на западните и източните държави.
В литературата един от световноизвестните ливански писатели е Джубран Халил Джубран, познат на публиката със своята книга „Пророкът“, преведена на повече от 20 езика.
В изкуството са много известни Мостафа Фарук и Алфред Басбоус. Мостафа Фарук (1901 – 1957) е един от най-прочутите ливански художници на 20. век. Усвоил това изкуство в Рим и Париж, той има многобройни изложби от Париж, през Ню Йорк до Бейрут.
There is no ads to display, Please add some
