Велика събота е предпоследният ден от Страстната седмица и предшества най-големия християнски празник – Възкресение Христово (Великден). Това е ден, изпълнен с тишина, размисъл и духовна подготовка за радостта от Христовото Възкресение. В православната традиция Велика събота е време на скръб, надежда и вътрешно очакване.
Според Евангелията, след разпятието в петък, тялото на Иисус Христос било свалено от кръста и положено в гроб, изсечен в скала, където било обвито в плащеница. Велика събота е денят, в който Христос „слиза в ада“, за да освободи душите на праведниците и да победи смъртта. Това е събитието, познато като „Христовото слизане в ада“, което символизира разрушаването на властта на злото и отварянето на пътя към вечния живот.
Тя се отслужва в петък вечер и се нарича „Опело Христово“. В тази служба се пее плачът на Богородица над гроба на Христос. Централно място заема Плащаницата – плат, върху който е изобразено тялото на Христа. Тя се изнася в средата на храма и се обикаля от вярващите, като израз на почит към Жертвата на Спасителя.
В съботната сутрин се служи Василиева литургия, съчетана с вечерня. Тя е наситена с пророчества от Стария Завет, които предвещават Възкресението. През тази служба в храма започва да се усеща първият лъч на радост – смяната на тъмните одежди с бели, каденето с благоухания и пеенето на първите песнопения за Възкресението.
Велика събота е време на преход – от страданието към надеждата, от смъртта към живота. Тя е ден на мълчание, защото Спасителят е положен в гроба, но същевременно в духовен план се води най-важната битка – тази срещу смъртта. Христос не почива, а действа, макар и невидимо.
За вярващите това е време на молитва, смирение и тишина, в което трябва да се съсредоточат върху собственото си духовно прераждане.
В българската традиция Велика събота е свързана с подготовката за Великден:
Жените боядисват яйца – първото винаги е червено и се поставя пред иконата.
Приготвят се великденските козунаци и други празнични ястия.
Домовете се почистват и украсяват, тъй като това е денят, в който „всичко трябва да е чисто“ за да посрещне Възкресението.
В нощта срещу неделя вярващите се събират в храмовете за Пасхалната полунощница, а след това – за Пасхалната литургия, където със запалена свещ от Благодатния огън си предават поздрав:
„Христос воскресе!“ – „Воистину воскресе!“
Велика събота е ден на вяра в победата на светлината над мрака, на доброто над злото. Макар и изпълнена със скръб, тя е и ден на дълбока радост, защото носи със себе си надеждата за нов живот и възраждане – както духовно, така и в живота на всеки човек.
There is no ads to display, Please add some
