На 14 септември православните християни отбелязват един от най-светлите празници в църковния календар – Въздвижение на Светия Кръст Господен, познат у нас като Кръстовден. Това е ден, в който Църквата си спомня за намирането на Животворящия Кръст Христов от св. царица Елена през IV век и неговото издигане пред вярващите в Йерусалим.
Кръстът е най-силният християнски символ – знак на жертвата и победата на Христос над смъртта. На Кръстовден вярващите търсят духовна закрила и изцеление, а по стара народна традиция денят е „разделник“ – смята се, че лятото окончателно си отива и започва есента. Затова в много села се казва: „Дотук лято – оттук зима“.
В българския фолклор Кръстовден е празник, наситен с ритуали за плодородие и здраве:
В миналото стопаните не работели на полето, за да не се разгневи земята.
Пости се – ястията са постни, за пречистване на тялото и душата.
Вярва се, че от този ден започват първите есенни студове и се прибират последните плодове от градината.
Много хора поставят кръстен знак върху вратите или кошерите, за да ги пази от болести и беди.
Особено място в честването на Кръстовден има Кръстова гора в Родопите. Според преданието, там е скрита частица от Христовия Кръст. Мястото е наречено „Втората Света гора“ заради чудотворната си сила. Хиляди поклонници се събират на 13 срещу 14 септември, за да прекарат нощта в молитва под открито небе. Атмосферата е неповторима – стотици свещи озаряват тъмнината, чуват се песнопения и шепотни молитви, а Родопите сякаш притихват в очакване. Мнозина вярват, че именно тук получават изцеление и духовна утеха.
Днес Кръстовден съчетава вярата и традицията. За едни това е повод за поклонение и смирение, за други – за събиране със семейството, за трети – за пътешествие към светинята в Родопите. Но за всички той носи едно и също послание – силата на кръста е закрила и надежда.
There is no ads to display, Please add some
