Игнажден, празнуван на 20 декември, е един от най-мистичните и наситени със символика дни в българския народен календар. Той не е просто предвестник на Коледа – това е денят, в който, според вярванията, започва новата година, макар и още скрита в зимната тишина.
В народното съзнание Игнажден е праг – между старото и новото, между изминалото и онова, което предстои. Каквото е началото, такава ще бъде и цялата година.
Полазникът – вестителят на съдбата
Най-важният обичай на Игнажден е полазването. Първият човек, който влезе в дома, се нарича полазник и от него зависи каква ще бъде годината – плодородна, здрава, богата или трудна.
Ако полазникът е добър, работлив, усмихнат човек – очаква се къщата да бъде пълна с берекет. Ако носи дърва, слама или жито – това е знак за изобилие. Затова в миналото стопаните внимателно подбирали кого да поканят първи у дома си.
Огънят – сърцето на дома
На Игнажден огнището има особена сила. Полазникът разравя жаравата и изрича благословии:
„Колкото искри – толкова пиленца, агънца и здраве в тази къща.“
Огънят е символ на живота, топлината и продължението на рода. Затова на този ден не се дава нищо от къщата навън – за да не „излезе берекетът“.
Какво се прави и какво – не
Игнажден е ден на внимание и мълчалива надежда. Вярва се, че:
Не се пере, не се чисти и не се върши тежка работа
Не се изнася нищо от дома
Добре е човек да бъде спокоен, усмихнат и с чисти мисли
Всяка кавга „се лепи“ за цялата година
Жените често приготвят постна храна, а в някои краища замесват малка питка – за здраве и плодородие.
Ден за ново начало
Игнажден не е шумен празник. Той е тих, дълбок и замислен – като зимата сама по себе си. Това е ден, в който човек поглежда навътре, към дома, семейството и бъдещето.
В народната мъдрост се казва:
„Какъвто си на Игнажден, такъв ще бъдеш през цялата година.“
Затова нека в този ден да влезем в дома си с добри мисли, с надежда и с вяра, че новото начало вече чука на вратата – тихо, но сигурно.
There is no ads to display, Please add some
