До следващите местни избори остава повече от година. Това обаче очевидно не пречи на политическия сезон в общината да бъде открит още в разгара на летните отпуски. Докато голяма част от хората се опитват да намерят свободно място на плажа, някои бъдещи кандидати вече търсят свободно място в общинската администрация.
Официално кандидатури все още няма. Неофициално обаче списъкът изглежда по-дълъг от програмата на някои местни празници. Говори се кой щял да бъде издигнат, кой сам се предлагал, кой водел разговори с определена партия и кой внезапно открил, че политическите му убеждения съвпадат с тези на формацията, която има най-голям шанс да го номинира.
Има и такива, които според слуховете вече оглеждат други политически субекти. В местната политика идеологиите понякога се оказват подвижни като чадърите по морето – местят се според посоката на вятъра. Днешният принципен опонент утре може да бъде коалиционен партньор, а вчерашният съюзник – основна причина за всички проблеми в общината.
Разбира се, слуховете не са факти. В малките градове обаче те често са първата фаза на една бъдеща кандидатура. Първо някой „случайно“ споменава определено име. После се появяват няколко публикации в социалните мрежи. Следват снимки от обществени събития, поздравления за празници, загрижени коментари за състоянието на града и традиционното уверение, че човекът изобщо не мисли за избори.
Той просто бил активен гражданин.
Обикновено този период продължава до момента, в който активният гражданин се окаже на предизборен плакат.
По-притеснителното е, че докато кандидатите и партийните централи обсъждат имена, почти никой не говори за управленска програма. Не се виждат конкретни идеи за развитието на общината, за състоянието на улиците, кварталите, населените места, транспорта, здравеопазването, социалните услуги, инвестициите и демографската криза.
Не се обяснява как ще бъдат привличани нови предприятия, как ще бъдат задържани младите хора или как ще се подобри работата на администрацията. Не се чуват предложения за по-прозрачно управление на общинските средства, за контрол върху обществените поръчки или за по-добра комуникация с гражданите.
За сметка на това вече се редят предполагаеми екипи.
По кафенета, офиси и партийни централи се разпределят бъдещи заместник-кметове, директори, началници и съветници. Някои пишман кандидати, все още непознати дори на съседите си, според градските легенди вече обещават постове на „свои хора“. Администрацията още не е спечелена, но кабинетите сякаш предварително са обзаведени.
Това показва един от основните проблеми на местната политика – общината продължава да се възприема не като обществена отговорност, а като награда. Кметският стол често изглежда като крайна цел, а не като начало на труден управленски мандат.
Истинският кандидат обаче не трябва само да обяснява защо настоящото управление е лошо. Той трябва да покаже какво конкретно ще направи по-добре, с какви средства, в какви срокове и с какъв екип. Обещанието „ще оправим града“ вече не е програма. То е лозунг, който може да бъде отпечатан на тениска, но трудно може да управлява бюджет.
До изборите има време. Достатъчно време кандидатите да представят идеи, да разговарят с гражданите и да изградят реалистични програми. И достатъчно време избирателите да разберат кой действително иска да управлява общината и кой просто иска да стане неин нов стопанин.
Защото общината не е частен имот, администрацията не е семейна фирма, а гражданите не са публика, която трябва да ръкопляска на предварително избрания победител.
There is no ads to display, Please add some
