Еврото дойде. Не почука. Не се обади предварително. Просто влезе.
А с него – фанфари, конфети, усмихнати политици и едно колективно „Честито, народе!“, казано с такъв ентусиазъм, сякаш току-що сме спечелили „Евровизия“, Световното и бонус точките в „Бинго“.
По телевизорите – празник.
По площадите – речи.
В студията – експерти с графики, които приличат на планински релеф, но всички сочат нагоре.
Само в магазините стрелките не сочат никъде – те вече са излетели.
Политикът и народът – две паралелни валути
„Исторически момент!“, казва политикът.
„Колко струва киселото мляко?“, пита народът.
Политикът обяснява как сме в Топ 5 на Европейския съюз по икономика.
Народът брои стотинките и се чуди дали „Топ 5“ не е нов вид салам.
Минималната заплата – най-малката в Европа,
но пък усмивките в парламента – най-широките.
Баланс трябва да има, все пак.
Бабите срещу еврото – първи рунд
В кварталния магазин се разиграва истинска драма:
– „Момче, това 2,30 в евро колко е в наши пари?“
– „Ами… зависи кога, как и кого питате.“
– „А пенсията ми в евро ли е или още в спомени?“
Бабите гледат етикетите така, както археолози гледат древни надписи.
Две цени – една истина и три подозрения.
„Преди беше по-ясно“, казва баба Пена.
И е права – поне знаеше, че няма.
Магазинерите – преводачи без речник
Магазинерите са хвърлени в нова професия:
еврообяснител – първо ниво.
– „Ама защо вчера беше 1,80, а днес е 2,10?“
– „Заради закръгляне.“
– „Кой го закръгли?“
– „Пазарът.“
– „А той кой е?“
– „Наш човек, от Брюксел.“
Никой не знае точно как, но всички усещат, че нещо се е „изравнило“ –
най-вече нагоре.
Тупане на ръце, докато джобовете са заети
В същото време политиците тупат ръце.
Едни други политици им тупат в отговор.
Трети обясняват, че това тупане е стратегическо.
„Успяхме!“, казват те.
„Ама как?“, питат хората.
„С реформи“, отговарят.
„Кои?“
„Тези, дето ще ги усетите след време.“
Времето, разбира се, винаги е след изборите.
Играта на ротации – финал без финал
Така в Епизод 11 на „Игра на ротации“ еврото вече е тук,
икономиката е в Топ 5,
доходите – в дъното,
а логиката е взела неплатен отпуск.
Народът се пита как става така,
че сме богати на хартия,
бедни на касата
и безкрайно търпеливи по навик.
Но нека сме позитивни.
Имаме евро.
Имаме обещания.
Имаме ирония.
А тя, за разлика от заплатата,
поне още не са я превалутирали.
There is no ads to display, Please add some
