Честито! България вече има първия бюджет на новата власт.
И народът, наивно или оптимистично, си каза: „Е, сега вече ще стане.“ Заплатите ще тръгнат нагоре, инфлацията ще си събере багажа, почивката на морето вече няма да е лукс, а нормално човешко преживяване.
Да, да… ама не.
Още с първите страници на бюджета стана ясно, че мечтите са безплатни. Засега поне не са ги обложили с данък.
Първата добра новина е, че винетките поскъпват. И то не кога да е, а от 1 август – точно когато половин България се чуди дали да тръгне към морето или да остане вкъщи и да гледа снимките на съседите във Facebook.
Тридесет процента отгоре. За приятно пътуване.
Следващият епизод е посветен на държавните служители. Управляващите решили полицаи, чиновници и останалата държавна администрация вече да поемат част от осигуровките си.
Обяснението? Солидарност.
Хубава дума. Особено когато я произнася човек със заплата, за която други работят по три месеца.
После стигаме до майките.
Оказва се, че майчинските могат да почакат. Нямало възможност да бъдат увеличени. Вероятно експертите са стигнали до извода, че бебетата вече са започнали да се хранят с оптимизъм.
За сметка на това пенсиите за старост ще бъдат увеличени. Добра новина.
Само че почти веднага идва следващата – бюджетът за спорта ще бъде орязан.
Явно логиката е проста – ако няма спорт, няма контузии. Ако няма контузии, няма разходи. Финансова гимнастика на високо ниво.
После дойде любимата ми част.
Оказва се, че в МВР били открили интересни разходи. Вместо повече средства за безопасност – климатици, компютри и какво ли още не.
Нищо лошо в климатиците. Все пак, когато обясняваш защо няма пари, е добре поне да ти е хладно.
И за капак – министрите щели доброволно да си замразят заплатите.
Нарекоха го солидарност.
Да, да… ама не.
Защото солидарността звучи малко по-различно, когато депутат разполага с няколко хиляди лева месечно, а баба от Каспичан брои всяко евро от пенсията си, за да реши дали този месец ще купи лекарства или ще си плати тока.
Това не е една и съща солидарност.
Това са два различни свята.
И така първият бюджет на новата власт вече е факт.
Нови обещания.
Нови пресконференции.
Нови обяснения.
Но усещането е старо.
Както пееше един бивш политик:
„Нови, нови… но пак са си същите.“
До следващия епизод на „Игри на ротации“, където винаги има нов сюжет, нови герои и почти едни и същи реплики.
Само сметките стават все по-нови.
There is no ads to display, Please add some
