Българската политика отново ни поднесе премиера. Не филмова – макар че драматургията не отстъпва. А правителствена.
Сценарият е познат: сменяме главния герой, но оставяме декора, статистите и част от репликите. В „Игри на ротации“ Епизод 17 започва с фанфари, усмивки и онова изречение, което винаги звучи тържествено: „От днес започва нов етап.“
Нов етап. Със старите проблеми.
Ротацията – българският политически фитнес
Ако има нещо, в което сме световни шампиони, това е въртенето. Въртим кабинети, въртим коалиции, въртим аргументи.
Ротацията уж е формула за стабилност – като споделено родителство на държавата. Половин мандат за теб, половин за мен, а детето (известно още като „държава“) да не разбере, че мама и тате не си говорят.
Новият премиер влиза уверено, с папка под мишница и обещание за „надграждане“. Политическият превод: няма да бутаме къщата, само ще пребоядисаме фасадата.
Старите проблеми – вечните абонати
Инфлация? Тук е.
Съдебна реформа? Още чака на опашката.
Бюджет? Винаги на кантар.
Общественият гняв? В режим „готовност“.
Проблемите са като онези роднини, които идват за празниците и никога не си тръгват. Сменят се премиери, но те си стоят на масата и си сипват от салатата.
Ротацията може да смени тона, но не и сметките. А сметките – за ток, за храна, за доверие – винаги излизат накрая.
Датата. Онази дата.
Има една дата. Не е нужно дори да я казваме на глас.
Всички я гледат като хороскоп.
„Ако звездите се подредят, всичко ще бъде наред.“
„Ако не – нов сезон.“
Тази дата може да е гласуване, доклад, избори или нещо, което ще се окаже „решаващо“. В българската политика винаги има нещо решаващо.
И всяко решаващо събитие се оказва… началото на нова серия.
Управление или оцеляване?
Големият въпрос в Епизод 17 не е дали новият премиер е подготвен. Вероятно е.
Въпросът е дали моделът е подготвен да издържи.
Ротацията е като политически брак по договор. В началото всички са любезни. После идват реалните решения. А те са тежки – реформи, назначения, сблъсък с интереси.
Тогава започва истинският тест:
Ще видим ли смелост?
Или ще видим нова порция „конструктивен диалог“, преведено като „нека да не се караме точно сега“?
Народът – вечният зрител
Някога публиката се палеше. Сега гледа спокойно, почти аналитично.
Хората вече разбират ротацията. Знаят, че зад усмивките стоят сложни сметки. И знаят, че всяко „в името на стабилността“ понякога означава „в името на още малко време“.
Но има и нещо друго – хората искат да повярват. Всеки нов премиер получава онези няколко седмици обществен кредит.
После идват реалните резултати.
Знак за какво?
Тази дата – онази дата – е знак.
Знак за:
по-добро, ако обещанията се превърнат в действия;
по-лошо, ако компромисите станат прекалено тежки;
още от същото, ако ротацията се окаже просто добре режисиран преход.
Политиката у нас обича символите. Но гражданите обичат резултатите.
Финал без финал
Епизод 17 започва с нов премиер и познато усещане.
Дали това е началото на стабилност или просто пауза преди следващата буря – ще разберем скоро.
В „Игри на ротации“ сюжетът винаги е отворен.
А публиката вече не е наивна. Тя се смее. Понякога саркастично. Понякога уморено.
Но винаги наблюдава.
И чака датата.
There is no ads to display, Please add some
