Уважаеми зрители, добре дошли в двадесет и третия епизод на най-дългия политически сериал по родните ширини – „Игра на ротации“. Сериал, в който героите се сменят по-често от сезоните, но сценарият упорито отказва да претърпи сериозни промени.
След последния изборен сезон една по-стара партия претърпя поредното си електорално приключение, известно още като „народът каза благодаря, но ще пропуснем“. След резултатите много от нейните ветерани очевидно са решили, че политиката вече не е това, което беше. Някои се насочиха към анализаторска дейност, други към експертни коментари, трети към заслужена почивка, а четвърти просто изчезнаха от радара, вероятно в търсене на ново призвание и по-малко телевизионни студиа.
На тяхно място пристигат нови лица. Те уверяват, че носят нови идеи, ново мислене и нов подход към управлението. Разбира се, това сме го чували и в предишните двадесет и два епизода. Разликата е, че този път новите идеи са представени с по-модерен шрифт и по-актуални профилни снимки в социалните мрежи.
Дали идеите наистина са нови, или просто са били извадени от стар шкаф, пребоядисани и представени като последен модел, ще разберем в следващите серии. Засега зрителите са призовани да проявят търпение и да не задават прекалено много въпроси.
Междувременно новите управляващи се движат с изключителна предпазливост. Те пипат леко, внимателно и почти с хирургическа нежност. Всяка мярка се въвежда така, сякаш пренасят пълна чаша кафе по заледен тротоар.
Да не се разсърдят лекарите.
Да не се обидят учителите.
Да не се ядосат превозвачите.
Да не се нацупят земеделците.
Да не се възмутят синдикатите.
Да не се разгневят работодателите.
Да не се разтревожат пенсионерите.
И най-вече – да не се разсърдят избирателите, защото те имат неприятния навик периодично да гласуват.
Така държавната машина продължава да работи на принципа „малка крачка напред, две проверки дали някой не е недоволен, после още половин крачка“.
От другата страна на сцената публиката има своите очаквания. Всички искат повече средства.
Майките искат повече пари.
Лекарите искат повече пари.
Полицаите искат повече пари.
Учителите искат повече пари.
Общините искат повече пари.
Пътищата искат повече пари.
Железниците искат повече пари.
Културата иска повече пари.
Спортът иска повече пари.
А бюджетът стои в ъгъла, гледа уплашено и се преструва, че никой не го е забелязал.
Министърът на финансите отново е получил ролята на човека, който трябва да раздаде пет хляба и две риби на цял стадион от чакащи.
В същото време експертите по телевизиите обясняват, че са нужни реформи. Само че никой не е уточнил кой точно трябва да понесе неудобството от тях. Всички са съгласни, че промени са необходими, стига да се случат някъде другаде и на някой друг.
И така сериалът продължава.
Старите герои слизат от сцената.
Новите герои влизат с уверена усмивка.
Обещанията се обновяват.
Очакванията растат.
Парите не стигат.
А зрителите отново са пред екрана с надеждата, че в следващия епизод най-после ще се случи нещо различно.
There is no ads to display, Please add some
