В неделя България избира президент. Кандидатите обикалят страната, раздават усмивки, обещават светло бъдеще и обичат народа повече от всякога. А народът? Народът се чуди дали да плати водата, да купи месо за вечеря или да остави лекарствата за следващата заплата. Добре дошли в поредния епизод на най-дългия политически сериал, в който любовта е безплатна, но животът става все по-скъп.
Уважаеми зрители, добре дошли в 27-ия епизод на „Игри на ротации“!
Ако сте си мислели, че политиката вече няма с какво да ви изненада, значи не сте следили последните серии. Този път сценаристите са подготвили истински романтичен трилър с елементи на финансова драма.
В главните роли – кандидатите за президент.
В поддържащите роли – партиите, анализаторите и социолозите.
А в ролята на човека, който плаща цялата продукция – българският народ!
Тази седмица в България се случва нещо необикновено. Нещо толкова красиво, толкова трогателно и толкова рядко, че човек направо може да се просълзи.
Политиците обичат народа!
Не просто го харесват. Не просто го уважават. Обичат го истински, дълбоко, безрезервно и най-вече предизборно.
Толкова много любов се излива по площади, пазари, читалища и телевизионни студиа, че ако можеше да се превърне в електричество, България вероятно щеше да изнася ток за половин Европа.
Но за съжаление любовта не се признава от електроразпределителните дружества като платежно средство.
В неделя предстоят президентски избори и кандидатите са в последната обиколка на голямото национално състезание „Кой обича народа най-много?“.
Едни обещават стабилност. Други обещават промяна. Трети обещават справедливост. Четвърти обещават да върнат достойнството на българина.
Ако съберем всички обещания, България би трябвало още в понеделник да се превърне в Швейцария, само че с по-хубава баница и по-евтина ракия.
Да, да… ама не!
Народната любов – най-силна точно преди избори
Има една особена закономерност в българската политика.
Колкото повече наближава изборният ден, толкова повече политиците започват да забелязват обикновените хора.
Изведнъж откриват, че в България има пенсионери. Че има майки с деца. Че има работещи хора, които едва свързват двата края. Че в малките населени места съществуват проблеми.
Невероятно откритие!
Кандидатите обикалят градове и села, стискат ръце, прегръщат баби, снимат се с деца и влизат в магазини, в които вероятно не са пазарували от години.
Един яде баница.
Друг пие кафе с пенсионери.
Трети се снима пред местния пазар.
Четвърти обещава да бъде близо до хората.
А хората започват да се чудят дали след изборите тези кандидати ще могат да намерят същия пазар без навигация.
Особено трогателни са срещите с възрастните хора.
– Как сте, бабо?
– Ами, чедо, трудно. Пенсията не стига.
– Ние ще работим за по-добър живот!
– Добре, чедо. Ама можеш ли да ми кажеш кое първо да платя – тока или лекарствата?
И тук обикновено настъпва момент за обща снимка.
Защото някои въпроси са прекалено сложни за предизборната програма.
Обещания от пиле мляко – промоция само до неделя!
Ако в момента слушате кандидатите, ще останете с впечатлението, че България разполага с неизчерпаеми възможности.
Ще има по-високи доходи.
Ще има справедливост.
Ще има развитие.
Ще има спокойствие.
Ще има силна държава.
Ще има светло бъдеще.
Човек започва да се притеснява дали няма да има и безплатни почивки на Малдивите за всеки пенсионер, но вероятно тази част от програмата се пази за балотажа.
Най-хубавото е, че обещанията не струват нищо на кандидатите.
Не се облагат с данък.
Не се включват в държавния дефицит.
Не се отчитат като разход.
И най-важното – не се изисква касова бележка при раздаването им.
Разбира се, президентът няма правомощия сам да определя заплатите, пенсиите или данъците. Но в предизборната атмосфера това понякога изглежда като незначителна подробност.
Все пак кой ще разваля хубавата кампания с конституционни детайли?
Две Българии – едната иска власт, другата иска вечеря
Докато кандидатите се борят за президентското кресло, в един обикновен български дом се провежда далеч по-сериозно заседание.
На масата има сметка за вода, бележка от аптеката и списък за пазаруване.
Финансов министър на семейството е майката.
Премиер е бащата.
Опозицията са децата, които настояват за нещо вкусно за вечеря.
– Да платим ли водата сега? – пита майката.
– Може и другия месец – отговаря бащата.
– Ама тогава ще станат две сметки.
– Добре, тогава да не купуваме месо.
– А какво ще готвим?
– Не знам. Пусни телевизора, може някой кандидат да обещава нещо за ядене.
Ето това е истинската бюджетна комисия на България.
Без служебни автомобили.
Без командировки.
Без експерти с дебели папки.
Само с един калкулатор, няколко касови бележки и надеждата, че до края на месеца няма да се счупи пералнята.
Защото в тази държава има два вида проблеми.
Едните са кой ще спечели изборите.
Другите са какво ще сложим на масата.
И докато първите се обсъждат по телевизията, вторите се решават тихо, вечер, в кухнята.
Нови заплати! Само че не се радвайте много
Но да не бъдем черногледи.
На хоризонта се появява и надеждата за по-високи доходи.
Говори се за увеличение на заплатите, за нови размери на минималното възнаграждение и за подкрепа на работещите.
Чудесно!
Народът вече се подготвя психически за богатството.
Някой може да си позволи още един пакет сирене.
Друг може да купи месо два пъти седмично.
Трети дори обмисля да напълни резервоара догоре, без да получи сърцебиене на касата.
Само че увеличението май няма да бъде толкова голямо, колкото мнозина са очаквали.
И тук идва любимият номер на българската финансова политика.
Даваме малко повече, но животът вече е намерил начин да поиска още.
Повишението пристига тържествено през входната врата, а разходите го чакат на изхода.
Човек получава повече пари и за няколко минути се чувства по-богат.
После отива в супермаркета.
И чувството преминава.
Новите данъци – държавата също има нужди!
И докато гражданите се радват на обещаните увеличения, в бюджетните дебати отново се появява любимата дума на всяко финансово министерство.
Приходи.
Защото държавата има нужда от пари.
Много пари.
За администрация, услуги, инфраструктура, социални плащания, сигурност и още куп неща, които на теория трябва да правят живота ни по-добър.
И понеже парите не растат по дърветата, започват разговорите за данъци, осигуровки и промени в облагането.
Тук вече народът трябва да бъде внимателен.
Защото понякога между „ще ви дадем повече“ и „ще трябва да внесете повече“ има само една пресконференция разстояние.
Представете си следния разговор:
– Честито! Заплатата ви се увеличава!
– Благодаря! С колко?
– С малко.
– А данъците?
– И там обмисляме промени.
– Значи ще ми останат повече пари?
– Важното е, че икономиката се развива!
И така гражданинът отново научава, че икономическият растеж е прекрасно нещо, особено когато се вижда в графиките.
В портфейла понякога е малко по-трудно забележим.
Зимата идва, а предизборната любов не топли
Докато политиците обикалят страната, октомври бавно ни напомня, че след него идват ноември, декември и любимият сезон на енергийните дружества.
Зимата.
Тогава започва истинското национално състезание.
Кой ще издържи най-дълго, без да пуска отоплението?
Кой ще успее да плати всички сметки?
И кой ще намери начин да обясни на семейния бюджет, че Коледа отново е на 25 декември, независимо дали има пари за подаръци?
Политиците обещават топли отношения с народа.
Народът предпочита топли радиатори.
Има разлика.
Една възрастна жена може да изслуша десет предизборни речи, но нито една от тях няма да намали автоматично сметката ѝ за отопление.
Едно младо семейство може да получи сто обещания за по-добро бъдеще, но бебешките пелени трябва да бъдат купени днес.
А работещият човек може да слуша с часове за икономически успехи, но когато заплатата свърши на двадесетия ден, останалите десет не се плащат с политически оптимизъм.
В неделя народът отново става най-важният човек в държавата
И ето че наближава големият ден.
Неделя.
Денят, в който избирателят отново е ухажван, уважаван, търсен и изключително необходим.
Телефоните звънят.
Социалните мрежи преливат от послания.
Кандидатите призовават хората да гласуват.
Всеки глас е важен.
Всяко мнение има значение.
Всеки гражданин е ценен.
И това действително трябва да бъде така не само преди изборите, а през целия мандат.
Защото най-голямата ирония на нашия политически сериал е, че човекът, когото днес всички молят за подкрепа, утре може отново да остане сам пред гишето, в болничния коридор или пред касата на магазина.
Изборите ще минат.
Плакатите ще бъдат свалени.
Усмивките ще изчезнат от билбордовете.
Победителите ще благодарят.
Загубилите ще анализират.
А народът ще се върне към понеделника.
Към работата.
Към сметките.
Към лекарствата.
Към храната.
Към реалността.
Финал: Любовта е до неделя. Сметките са всеки месец.
И така, уважаеми зрители, 27-ият епизод на „Игри на ротации“ върви към своята кулминация.
Едни се борят за власт.
Други се борят за оцеляване.
Едни пресмятат гласове.
Други пресмятат стотинки.
Едни се притесняват дали ще стигнат до балотаж.
Други се притесняват дали ще стигнат до заплата.
И някъде между предизборните обещания, бъдещия бюджет, новите данъчни идеи и наближаващата зима стои обикновеният българин.
Онзи, който не иска чудеса.
Не иска дворци.
Не иска служебни автомобили.
Не иска дори обещаното от пиле мляко.
Иска да работи, да получава достойно възнаграждение, да може да купи храна, да плати сметките си и да не се страхува, че едно посещение в аптеката ще обърка целия семеен бюджет.
Иска държавата да го забелязва не само когато има избори.
Защото политическата любов има един сериозен недостатък.
Появява се шумно преди вота, но понякога изчезва тихо след преброяването.
Ако можеше обещанията да се ядат, България щеше да е най-ситата държава в Европа. Ако можеше с предизборна любов да се плаща токът, всички щяхме да живеем на светло и топло.
Но засега положението е друго.
В неделя ще броим бюлетините.
В понеделник ще броим парите.
И вероятно второто отново ще се окаже по-трудно.
До следващия епизод на „Игри на ротации“ – сериалът, в който политиците се борят за народната любов, народът се бори със сметките, а единственото сигурно мнозинство е това на хората, които чакат по-добър живот!
–
DT-NEWS.EU – Новините, които имат значение.
Рубрика: „Игри на ротации“ | Епизод 27
Материалът е авторска политическа сатира. Диалозите и ситуациите са художествени, а споменатите промени в доходите и данъците са разгледани като обсъждани или очаквани мерки, не като окончателно приети решения.
There is no ads to display, Please add some
