В българската политика има едно сигурно нещо – нищо не остава сигурно за дълго.
Днес някой е във властта.
Утре е в опозиция.
Вдругиден отново е част от „новото начало“.
След седмица обяснява, че никога не е бил част от старото.
А след месец всички заедно ни убеждават, че този път нещата ще бъдат различни.
Добре дошли в поредния епизод на „Игра на ротации“ – сериалът, в който столовете са по-постоянни от хората, които седят върху тях.
–
СЦЕНА ПЪРВА: НОВИ ЛИЦА, ПОЗНАТ СЦЕНАРИЙ
В политиката думата „нов“ има особено значение.
Ново правителство.
Нов парламент.
Нова конфигурация.
Ново мнозинство.
Нова опозиция.
Нов политически проект.
Само че след известно време зрителят започва да изпитва странното усещане, че този епизод вече го е гледал.
Героите може да са разместени.
Някой е преминал от първия ред на втория.
Друг е сменил микрофона.
Трети вече говори от другата страна на залата.
Но сценарият си остава болезнено познат.
Първо идват обещанията.
После идва „тежкото наследство“.
След това виновни са предишните.
А накрая всички започват да се готвят за следващите избори.
–
СЦЕНА ВТОРА: СТОЛЪТ Е ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ
В „Игра на ротации“ хората идват и си отиват.
Но столът остава.
Министерски стол.
Депутатски стол.
Президентски стол.
Общински стол.
Председателски стол.
И колкото по-мек изглежда, толкова по-трудно някой става от него.
Политическата ротация понякога прилича на детската игра с музикалните столове.
Музиката свири.
Всички обикалят.
Някой говори за принципи.
Друг за стабилност.
Трети за промяна.
Четвърти обяснява, че няма никакъв интерес към постове.
И точно когато музиката спре…
всички тичат към стола.
После започва спорът кой пръв е седнал.
–
СЦЕНА ТРЕТА: ВЕЧНАТА БОРБА ЗА СТАБИЛНОСТ
„На страната ѝ трябва стабилност.“
Това изречение сме го чували толкова пъти, че вече спокойно може да бъде изписано над входа на парламента.
Всички искат стабилност.
Само че всеки разбира стабилността различно.
За едни тя означава:
„Ние да управляваме.“
За други:
„Те да не управляват.“
За трети:
„Да управляваме заедно, но официално да твърдим, че не сме заедно.“
А за четвърти:
„Ще подкрепяме само добрите решения.“
Кои са добрите решения?
Това обикновено се разбира след гласуването.
–
СЦЕНА ЧЕТВЪРТА: ОПОЗИЦИЯТА ВИНАГИ Е ПРАВА… ДОКАТО НЕ ДОЙДЕ НА ВЛАСТ
Една от най-красивите политически трансформации се случва, когато опозицията стане управляваща.
Преди властта:
„Това е недопустимо!“
След властта:
„Ситуацията е много по-сложна, отколкото изглеждаше.“
Преди властта:
„Парите ги има!“
След властта:
„Бюджетът е под огромен натиск.“
Преди властта:
„Решението е лесно.“
След властта:
„Трябва експертен анализ.“
А когато отново се върнат в опозиция?
Магия.
Решението пак става лесно.
–
СЦЕНА ПЕТА: ИЗБОРИ – НАЦИОНАЛНИЯТ СПОРТ
Българската политика има два основни сезона.
Предизборен.
И подготовка за предизборен.
Когато няма избори, говорим за следващите избори.
Когато има избори, говорим за изборите след тях.
Появяват се обещания.
Плакати.
Слогани.
Интервюта.
„Исторически избор“.
„Решаващ момент“.
„Последен шанс“.
Толкова много последни шансове сме имали, че страната би трябвало отдавна да е останала без шансове.
Но не.
В политиката винаги има още един.
–
СЦЕНА ШЕСТА: НАРОДЪТ ИМА ДРУГ ДНЕВЕН РЕД
Докато политиците обсъждат кой с кого ще управлява, обикновеният човек има значително по-земни проблеми.
Колко ще струва храната този месец?
Колко ще е токът?
Ще стигне ли заплатата?
Какво ще стане с кредита?
Колко ще струва ремонтът на колата?
Ще има ли места в детската градина?
Ще трябва ли пак да се чака с месеци за специалист?
За политиката голямата тема е кой ще заеме даден пост.
За семейството голямата тема понякога е дали ще останат пари до края на месеца.
И точно тук политическият сериал губи част от блясъка си.
Защото извън телевизионното студио няма прожектори.
Има сметки.
–
СЦЕНА СЕДМА: „НИЕ НЕ СМЕ КАТО ДРУГИТЕ“
Това е класиката.
Всеки нов политически проект започва приблизително по един и същи начин:
„Ние сме различни.“
След известно време идва:
„Трябва да бъдем реалисти.“
После:
„Налага се да правим компромиси.“
След това:
„Това е държавническо поведение.“
И накрая някой от публиката тихо пита:
„А кога точно станаха същите?“
–
РОТАЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА
Правителства идват.
Правителства си отиват.
Мнозинства се създават.
Мнозинства се разпадат.
Днешните партньори стават утрешни противници.
Вчерашните противници внезапно откриват „общи национални приоритети“.
Играта продължава.
Не защото правилата са сложни.
А защото играчите непрекъснато ги пренаписват.
–
КРАЙ НА ЕПИЗОД 25
На политическата сцена отново има движение.
Нови сметки.
Нови стратегии.
Нови обещания.
И добре познатото уверение:
„Този път ще бъде различно.“
Може и да бъде.
Но българският зрител вече е гледал достатъчно сезони, за да не вярва на трейлъра.
Той чака целия филм.
И най-вече чака да види дали след поредното разместване на столовете ще се промени не само това кой управлява, а и как живеят хората.
Дотогава музиката продължава.
Столовете се въртят.
Политиците обикалят около тях.
А народът гледа.
Следва продължение…
„Игра на ротации“ – поредицата, в която финалът почти винаги се оказва начало на следващия епизод.
There is no ads to display, Please add some
