Президентската кампания започна, бюджетът отново обещава да даде на всички по нещо, а Дядо Коледа май е получил заповед да подрани. Добре дошли в новия епизод на българската политическа комедия, в която сценаристите се сменят, но сметката винаги пристига на един и същ адрес.
Уважаеми зрители, добре дошли в 26-ия епизод на „Игри на ротации“!
Ако сте си мислели, че след лятната почивка политиците ще се върнат отпочинали и ще започнат да решават проблемите на държавата, значи сте пропуснали предишните 25 епизода.
Новият политически сезон вече набира скорост. Президентската кампания започна, бюджетът се подготвя, обещанията се раздават, а народът отново е поканен да участва в най-голямото национално риалити.
Наградата е пет години на „Дондуков“ 2, служебен автомобил, представителни срещи и възможността да произнасяш тържествени речи, докато всички останали се чудят как да изкарат до следващата заплата.
И този път интересът към голямата награда е забележителен – цели 27 кандидатпрезидентски двойки според сценария на нашия политически сериал.
Двадесет и седем!
Толкова много желаещи да служат на народа, че човек започва да се притеснява дали няма да останат свободни места в частния сектор.
Президентските избори – 27 двойки и една голяма мечта
Представете си само каква любов към родината се е разразила!
Едни искат да обединяват нацията, други да я спасяват, трети да я променят, а четвърти вероятно още не са решили какво точно ще правят, но са убедени, че президентският кабинет ще им отива.
Всеки кандидат идва с програма, визия и поне три обещания за по-добро бъдеще.
Един ще бъде президент на всички българи. Друг ще бъде президент на обикновените хора. Трети ще бъде независим, макар че зад него вероятно ще има достатъчно партийни знамена за един средно голям събор.
А народът се чуди дали някой най-после няма да се кандидатира с обещанието просто да не му пречи да живее спокойно.
Разбира се, президентът има важни конституционни правомощия. Но в нашата сатирична република длъжността изглежда толкова привлекателна, че човек остава с впечатлението, че основните задължения са да режеш ленти, да връчваш ордени и от време на време да изглеждаш загрижен пред камерите.
Ако случайно възникне политическа криза, винаги можеш да свикаш консултации. Ако кризата продължи – още консултации. А ако съвсем се задълбочи, поне ще имаш възможност да направиш ново обръщение към нацията.
Както се казва, работа има за всеки, стига да обича микрофоните.
Но докато кандидатите се надпреварват кой ще седне в президентското кресло, правителството е подготвило друга изненада.
Нарича се държавен бюджет.
И ако президентските избори са забавната част от сезона, бюджетът е моментът, в който зрителите разбират, че билетът за представлението не е бил безплатен.
Бюджетът – с едната ръка даваме, с другата проверяваме джобовете
Дойде време и за любимото годишно упражнение на всяко правителство – държавния бюджет.
Този път се очертава истинско финансово произведение на изкуството. Обещават се повече пари за майките, децата и работещите, но в същото време се обсъждат и нови начини за попълване на хазната.
Идеята звучи прекрасно. Даваме ви десет евро, вземаме ви петнадесет, а разликата наричаме фискална стабилност.
Народът получава подкрепа, държавата получава приходи, а финансовият министър получава възможност да обясни по телевизията колко добре са направени сметките.
Ако случайно не ви излизат, проблемът вероятно е във вашия калкулатор.
Защото в политиката две плюс две невинаги е четири. Понякога е бюджетен дефицит, друг път е извънреден приход, а когато стане съвсем напечено, е наследство от предишното правителство.
Ракията на дядо вече е въпрос на национална сигурност
Но истинската сензация в нашия сатиричен бюджет идва от ракията.
Онази домашна ракия, която дядо е прибрал за специален случай. Стои си в хладилника, чака рождения ден на внучето, някоя сватба или историческия момент, в който националният ни отбор ще спечели световното първенство.
Последното, разбира се, означава, че бутилката вероятно ще се предава от поколение на поколение.
И ето че се появява темата за акциза върху домашния алкохол.
Веднага си представяме как някой ден държавата ще почука на вратата:
– Добър ден! Имате ли ракия?
– Имам, ама е за специален случай.
– Прекрасно! Специалните случаи подлежат на специално облагане!
Разбира се, обсъждането на промени в акцизното законодателство не означава, че вече е въведен данък върху всяка бутилка в домашния хладилник. Но за политическата сатира това е чудесен повод да си представим бъдеще, в което и наздравицата ще изисква касова бележка.
Ако продължаваме така, следващата бюджетна мярка може да бъде такса върху туршията, защото заема твърде много място в мазето.
Ваучерите за храна – яжте спокойно, но не прекалявайте!
След ракията идва ред и на храната.
В публичните бюджетни дебати се появява и темата за данъчното третиране на ваучерите за храна.
А ваучерите са нещо прекрасно. Работодателят ти дава средства, с които можеш да купиш храна, а ти за кратко изпитваш приятното усещане, че заплатата ти все пак стига за нещо.
Но представете си, че и от тази придобивка започнат да се удържат допълнителни суми.
Получаваш ваучер за храна, отиваш в магазина и започваш да пресмяташ не само цените, но и колко от придобивката ти реално остава.
Държавата вероятно би нарекла това балансиран подход към приходите.
Работещият би го нарекъл по съвсем друг начин, който не е подходящ за публикуване в прилична регионална медия.
Данък свръхпечалба – когато печелиш прекалено много
На сцената се появява и темата за данъка върху свръхпечалбите.
Тук обикновеният българин най-после може да си отдъхне. Защото, ако има нещо, което не го заплашва особено често, това е свръхпечалбата.
Човекът получава заплата, плаща наема, тока, водата, телефона, купува храна и ако накрая му останат двадесет евро, започва да се оглежда дали случайно не е попаднал в категорията на свръхбогатите.
Представете си следната ситуация:
– Господине, установихме, че този месец сте спестили тридесет евро.
– Да, отказах се от почивката.
– Значи разполагате с необичайно висока финансова устойчивост!
Шегата настрана, данъкът върху свръхпечалбите е отделен икономически въпрос, който засяга определени предприятия и зависи от конкретните законови правила. Но в нашия политически сериал дори думата „печалба“ звучи подозрително.
Коледа през ноември – Дядо Коледа вече работи по правителствен график
И ето че стигаме до най-вълнуващата част от епизода.
Коледните добавки за пенсионерите.
Обсъжда се възможността те да бъдат изплатени още през ноември, вместо непосредствено преди празниците.
И тук възниква един изключително важен въпрос.
Дали новата власт не е решила да премести и Коледа?
Представете си само!
На 15 ноември Дядо Коледа влиза в Министерския съвет с чувал, а министърът на финансите му обяснява, че тази година празниците трябва да бъдат оптимизирани.
– Ама Коледа е на 25 декември!
– Това е по стария календар, дядо. Ние правим реформи!
Пенсионерите получават добавките си по-рано, което само по себе си може да бъде полезно. Но за баба Пенка истинското предизвикателство е да запази парите до празниците.
Защото между ноември и Коледа има сметки, лекарства, храна и поне няколко посещения в магазина.
Ако на 25 декември от добавката не е останало нищо, баба Пенка ще може поне да разкаже на внуците, че тази година Дядо Коледа е дошъл по-рано, но е бил последван от електроразпределителното дружество.
И все пак нека признаем – има нещо хубаво в това Коледа да идва през ноември.
Остава само управляващите да преместят и януарските сметки за отопление някъде през юли. Тогава вече можем да говорим за истинска социална политика!
Финал: Народът избира президент, а бюджетът избира народа
И така, уважаеми зрители, 26-ият епизод на „Игри на ротации“ ни предлага всичко необходимо за един успешен политически сезон.
Имаме 27 кандидатпрезидентски двойки, които се борят за доверието на избирателите. Имаме бюджетни обещания, данъчни идеи, ракия с историческа стойност и Коледа, която в нашия сатиричен календар вече пристига през ноември.
Политиците говорят за развитие, устойчивост и по-добър живот.
Народът слуша, гледа и пресмята.
Защото има една съществена разлика между държавния и семейния бюджет. Когато държавният не излиза, могат да се обсъждат нови приходи, промени в данъците или допълнителен дълг.
Когато семейният не излиза, никой не идва да ти гласува актуализация.
И докато кандидатите за президент обещават да обединят нацията, обикновените хора вече са обединени около един доста по-практичен въпрос:
Как да стигнат до края на месеца, без да се налага да теглят кредит за началото на следващия?
А дотогава пазете домашната ракия, не харчете коледните добавки предварително и не забравяйте да проверявате хладилника.
Току-виж в следващия бюджет открили, че и празното пространство в него представлява неизползван данъчен потенциал.
До следващия епизод на „Игри на ротации“ – единствения сериал, в който сценарият е комедия, бюджетът е драма, а зрителите плащат за всеки нов сезон!
–
DT-NEWS.EU – „Новините, които имат значение.“
Материалът е политическа сатира. Описаните хипотетични данъци и ситуации са художествено преувеличение, а обсъжданите бюджетни идеи не са представени като окончателно приети мерки.
There is no ads to display, Please add some
