Названието на архипелага се мени няколко пъти в течение на историята. Първото име на страната – „Филипинските острови“ – е дадено през 1543 г. на островите Самар и Лейте от испанския пътешественик Руй Лопес де Вилялобос в чест на испанския крал Филип II. Архипелагът е наричан Испански Източни Индии, Нова Кастилия и острови на Св. Лазар . По време на революцията на Филипините конгресът провъзгласява територията за „Република Филипини“ . От времето на победата на САЩ във Филипино-американската война (1899 – 1902) и до провъзгласяването на независимостта територията е наричана „Филипински острови“ . От времето на Парижкия договор от 1898 г. архипелагът е наричан „Филипини“ . След края на Втората световна война официалното название на архипелага е „Република Филипини“ .
Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.; преди да попаднат под властта им, Филипините са испанска колония, поради което, наред с Източен Тимор, това е една от 2-те (преобладаващо) католически държави в Азия.
Населението на Филипините е около 100 милиона души, от които над 13 милиона души живеят в столицата на страната Манила – един от 20-те най-големи метрополиса в света.
Икономиката на Филипините е предимно селскостопанска, въпреки че леката промишленост и търговията бележат ръст. Филипините са 118-и от 178 държави по БВП.
Главните търговски партньори на Филипините са САЩ и Япония. Някога най-богатата в Азия след Япония, филипинската икономика се свива в началото на 1980-те като резултат от намалено търсене на филипинската продукция. Опитите да се подобри икономиката са затруднявани от големите дългове . Към началото на 2018 г. агенция Bloomberg отчита, че икономиката на Филипините се намира в непрекъснат възход през последните 6 години.
Филипините са член на Азиатската банка за развитие, Световната банка, Международния валутен фонд и други международни икономически организации.
Филипините са 12-ата страна в света по население. Изчислено е, че около 1/2 от населението живее на остров Лусон, който е и най-големият от Филипинските острови. Също намиращият се там метрополен район на Манила е най-големият в страната и 11-ият най-голям в света. Към 2007 г. данните от преброяването сочат, че в него живеят 11 553 427 души или 13% от населението на държавата.
Населението на страната от 1990 до 2008 г. нараства с около 28 милиона души, което е повишение от 45%. Първото преброяване на населението в страната е проведено през 1877 г. и отчита население от 5 567 685 души. Към 21% от населението живеят под прага на бедност към 2015 г.
Филипините са секуларна държава, въпреки голямото влияние на Католическата църква в тази страна. Данни от преброяването през 2010 г. показват, че 80,58% от населението изповядват католицизъм. Около 37% редовно присъстват на литургии, а 29% се самоопределят като много набожни. Протестантите представляват 10,8% от населението и се придържат основно към евангелизъм, който е бил донесен от американските мисионери в края на 19 и началото на XX век. Те са концентрирани основно в северната част на Лусон и южната част на Минданао.
There is no ads to display, Please add some
