Hова година е празник, характерен за използващите годишен календар култури, като отбелязване на края на текущата и началото на следващата календарна година. Има различна продължителност и съдържа разнообразни обреди и прояви, според съответните традиции и идеи. Поради несъвпаденията на календарите е възможно в течение на една година по даден календар да се случат и повече от едно отбелязване на Новата година по друг, да липсва такова отбелязване или да не е винаги в един и същи ден в своя и/или друг календар, както и началната дата на някой от тези празници, макар и в календара, по който се чества да обхваща само един ден, в друг да обхваща части от повече от един ден или да ги заема изцяло. Сред многобройните съхранени и видоизменяни обичаи в Европа и по света има специално устройвани тържества, раздаване на подаръци, кулинарни специалитети, различни поверия и заклинания. Общото между тях е надеждата, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.
Най-ранното установено посрещане на Новата година датира от преди 4 хилядолетия, когато около първия ден на новата година в Древен Вавилон и други градове в Месопотамия се организират празненства, представляващи молебен към боговете за опрощение на греховете през изминалата и за благословия за в бъдеще, както и церемония за потвърждаване на правомощията на местните царе. Подобни чествания са характерни и за древните хети, като дни за празнуване на живителната влага.
В Египет през 4241 г. пр.н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. Новата година, според него, започва през месеца на разливането на река Нил – юли, когато водите ѝ прииждат и наводняват големи райони, носейки влага и плодородни наноси. Този календар е използван в Египет до въвеждането там на Юлианския календар през 26 г. пр.н.е., който е възприет в края на историята на страната като независима държава при управлението на последните владетели от династията на Птолемеите. Впоследствие Египет е римска провинция, известна като Римски Египет.
Ритуали сред различните народи
Руснаците, за да приветстват Новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. В Съветския съюз е прието да се разменят подаръци, най-често – шоколадови бонбони. Също така там е разпространен обичаят подаръците си по това време децата да получават от Дядо Мраз и Снежанка.
Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година. Вдига се силен шум и се изхвърлят стари вещи.
Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито е прието да се канят гости.
Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
Испанците и мексиканците излизат на улицата, разменят си подаръци, когато часът удари 12, и ядат грозде.
Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.
Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.
Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.
Нидерландците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.
Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства Слънцето.
Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.
Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.
Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.
There is no ads to display, Please add some
