Преди почти всеки избор картината е сходна. Назначават се секционните избирателни комисии, организират се обучения, публикуват се методически указания, показва се как се попълва протоколът и се обяснява как се проверяват контролните числа.
После идва изборната нощ.
И отново виждаме поправени протоколи, несъответстващи числа, връщане на членове на СИК за корекции, сгрешени формуляри и комисии, които с часове чакат да предадат изборните книжа.
Логичният въпрос е: след като обучения има, защо проблемът продължава и кой всъщност е виновен?
Отговорът не е толкова удобен, защото виновникът не е само един.
На теория системата е ясна
Централната избирателна комисия издава подробни методически указания за работата на секционните комисии. За парламентарните избори на 19 април 2026 г. например ЦИК отново публикува отделни инструкции за действията преди изборния ден, по време на гласуването, при преброяването и при предаването на изборните книжа.
Правилото при попълването на протокола също звучи пределно ясно.
Данните от преброяването първо трябва да бъдат записани в черновата на протокола. След това трябва да бъдат проверени контролните зависимости и едва когато числата са правилни, информацията се пренася в официалния протокол.
ЦИК изрично постанови за изборите през април 2026 г., че официалният формуляр трябва да бъде попълван след проверката на данните в черновата и удовлетворяването на контролите. Предвидена е и процедура какво се случва, когато протоколът все пак бъде сгрешен.
Дори беше въведен електронен асистент за мобилни устройства, който да подпомага членовете на СИК при попълването на протоколите.
Тоест инструменти има.
Указания има.
Обучения има.
И въпреки това грешките не изчезват.
Първата отговорност е на самата СИК
Нека кажем най-очевидното.
Протоколът не се попълва от ЦИК в София. Той се попълва от членовете на конкретната секционна избирателна комисия.
Те преброяват гласовете, те записват резултатите, те извършват проверките и те подписват документа.
Затова, когато в един конкретен протокол има неправилно пренесено число, пропусната позиция или очевидна аритметична грешка, първата непосредствена отговорност е на съответната СИК.
Но тук започва по-големият проблем.
Ако грешката беше изключение, можехме просто да говорим за човешка невнимателност.
Когато обаче сходни затруднения се повтарят през избори след избори, вече трябва да се зададе друг въпрос:
дали проблемът е само в хората, или и в системата, която постоянно ги поставя в една и съща ситуация?
ЦИК отдавна знае за проблема
Темата далеч не е нова.
В свой анализ на изборния процес ЦИК още преди години посочва слабости в работата на секционните комисии – включително неправилно попълване на протоколите, множество поправки, грешки при отчитане на преференции и неточно прехвърляне на резултати. Самата комисия определя СИК като основното звено, от което в голяма степен зависи правилното отчитане на изборния резултат.
Това означава, че институционалният проблем е известен отдавна.
И тук отговорността вече не може да се ограничи само до един уморен председател или секретар в три часа през нощта.
Ако една процедура системно генерира затруднения, институциите трябва да я направят по-трудна за грешно изпълнение.
Обучението не трябва да бъде формалност
Да присъстваш на обучение и да можеш реално да попълниш протокол под напрежение са две различни неща.
В изборната нощ членовете на СИК често вече са работили много часове. След края на гласуването започват отваряне на урните, сортиране, преброяване, преференции, действителни и недействителни гласове, попълване на чернови, проверки и опаковане на изборните книжа.
Умората увеличава вероятността от човешка грешка.
Затова едно ефективно обучение не би трябвало просто да обяснява правилата. То трябва да включва реално упражнение – примерна секция, примерни бюлетини и самостоятелно попълване на цял протокол до успешното преминаване на всички контроли.
ЦИК разполага и с обучителен електронен протокол, който сигнализира при грешки и позволява упражнение на различни сценарии.
Въпросът е колко от бъдещите членове на СИК реално работят с такива инструменти преди изборния ден.
Политическите партии също имат отговорност
И тук стигаме до част от проблема, която често остава на заден план.
Членовете на секционните комисии не се появяват случайно.
Съставите се формират чрез предложенията на политическите партии и коалиции, а районните избирателни комисии ги назначават при спазване на установените правила за представителство. Това е предвидено и в решенията на ЦИК за съставите на СИК.
Следователно партиите също носят своята част от отговорността.
Ако една политическа сила предлага човек за член, секретар или председател на секционна комисия, тя би трябвало да има интерес този човек да бъде подготвен.
СИК не трябва да бъде просто начин някой да получи възнаграждение за изборния ден.
Това е органът, който на практика установява резултата от гласуването в конкретната секция.
Тази работа изисква внимание и подготовка.
РИК също е част от защитния механизъм
Районните избирателни комисии не са просто мястото, където чувалите и протоколите се оставят след края на изборния ден.
Те проверяват документите.
Когато бъдат установени очевидни фактически грешки в секционния протокол, той може да бъде върнат на представителите на СИК за отстраняването им.
Тоест изборната система има няколко нива на контрол.
И именно това е важното разграничение: сгрешеният протокол не означава автоматично сгрешен краен изборен резултат.
Много от неточностите се откриват именно при тези проверки и впоследствие се коригират.
Но наличието на контрол не трябва да бъде оправдание постоянно да се произвеждат грешни документи.
Случаите от 2026 г. показват, че подготовката остава проблем
И на парламентарните избори през април 2026 г. има регистрирани сигнали, свързани с работата на СИК.
Например РИК в София разглежда сигнал, според който членове на конкретна секционна комисия не са били добре запознати с методическите указания, след което са им дадени указания да спазват Изборния кодекс и решенията на ЦИК.
Това е малък пример, но показателен.
Не е достатъчно инструкцията да съществува някъде на интернет страницата на ЦИК.
Важно е човекът зад масата в секцията да я познава и да може да я приложи в реална ситуация.
А кой тогава е виновен?
Ако трябва да бъдем справедливи, няма един универсален виновник.
При конкретно сгрешен протокол непосредствената отговорност е на съответната секционна комисия, която го е попълнила и подписала.
РИК носи отговорност за проверката и организацията на процеса на районно ниво.
ЦИК носи институционална отговорност правилата, формулярите и обученията да бъдат достатъчно ясни и ефективни, така че масовите грешки да бъдат сведени до минимум.
Политическите партии и коалиции също имат отговорност, защото предлагат голяма част от хората, които впоследствие работят в секционните комисии.
И накрая идва законодателят, защото именно законовата рамка определя колко прост или сложен ще бъде целият процес.
Затова вероятно е погрешно след всеки избор просто да кажем: „СИК пак не могат да си попълнят протоколите.“
По-важният въпрос е друг:
защо след толкова проведени избори все още разчитаме основно на това един изморен човек посред нощ да не обърка една цифра?
Решението трябва да бъде система, която не позволява лесно да сгрешиш
Истинската модернизация на изборния процес не означава само повече техника.
Тя означава процедура, при която грешката е трудно възможна.
Електронно попълване с автоматични контроли. Задължително практическо обучение. Проверка дали председателите и секретарите действително могат да попълнят протокола. По-ясни формуляри. По-добра организация при предаването на изборните книжа.
Защото доверието в изборите не се изгражда само в деня, в който пускаме бюлетината.
То продължава и след затварянето на урните.
А когато гражданите отново виждат зачеркнати числа, поправки, объркани комисии и часове чакане, съмнението идва лесно – дори когато грешката е обикновена човешка невнимателност, а не манипулация.
Затова целта не трябва да бъде след изборите отново да търсим кого да обвиним.
Целта трябва да бъде още преди изборите да създадем система, в която възможността за грешка е сведена до минимум.
Защото секционният протокол не е просто лист хартия.
Той е документът, в който в края на изборния ден се превръща гласът на всеки избирател.
DT-NEWS.EU – Новините, които имат значение.
There is no ads to display, Please add some
