Обещаваме да не закъсняваме, да не харчим излишно, да започнем диета от понеделник и да си лягаме навреме. После идва реалността и разваля всичките ни прекрасни планове.
Има едни изречения, които произнасяме толкова често, че отдавна сме престанали да се замисляме дали изобщо са верни. Те не са големи измами, не водят до съдебни дела и рядко предизвикват семейни скандали. Но ако някой реши да ги забрани, половината ни ежедневие ще изпадне в пълен хаос.
„След пет минути тръгвам!“
„Само ще погледна.“
„От понеделник започвам.“
„Нищо ми няма.“
„Тази вечер ще си легна рано.“
Звучи познато, нали? Добре дошли в света на малките ежедневни обещания, в който часовникът е само препоръка, а човешката воля често губи битката с хладилника, телефона и намаленията в магазина.
„След пет минути съм там“ – когато времето има собствено мнение
Няма по-голяма загадка от петте минути на човек, който закъснява.
Звъните на приятел, с когото сте се разбрали да се видите в 18:00 часа.
– Къде си?
– Идвам, след пет минути съм там!
В този момент той все още е по домашни дрехи, търси ключовете си, не знае къде му е портфейлът и тепърва ще решава с коя кола да тръгне.
Двайсет минути по-късно телефонът отново звъни.
– Абе, къде остана?
– Ей сега пристигам!
Това „ей сега“ е особена времева единица. То може да означава три минути, половин час или неопределен период, през който човекът най-накрая е решил да излезе от банята.
А когато пристигне, обикновено има обяснение:
– Ужасно задръстване!
Разбира се, задръстването може и да е било напълно реално. Особено около гардероба, където половин час е търсил подходяща блуза.
„Само ще погледна“ – най-скъпото изречение в магазина
Отивате до магазина за хляб и кисело мляко. Нищо повече.
Влизате уверено, със стабилна финансова дисциплина и ясна мисия.
След четиридесет минути излизате с две торби, препарат за съдове, три шоколада, ароматна свещ, чорапи на промоция и някакъв кухненски уред, чиято функция все още не разбирате.
Хлябът, естествено, сте забравили.
Има и друг вариант. Влизате в магазин за дрехи с думите:
– Само ще погледна, нищо няма да купувам.
След малко вече стоите пред огледалото и убеждавате себе си, че четвъртото почти еднакво яке е абсолютно необходимо, защото това има малко по-различен цип.
Ако някой попита колко струва, отговорът е универсален:
– Беше на голямо намаление!
Колко голямо? Достатъчно, за да не споменаваме крайната цена.
„От понеделник започвам“ – денят, който никога не идва
Понеделник е може би най-натовареният ден в човешките обещания.
От понеделник започваме диета.
От понеделник ще спортуваме.
От понеделник ще спестяваме.
От понеделник ще подреждаме вкъщи.
От понеделник ще бъдем нови хора.
А в неделя вечер, малко преди полунощ, стоим пред хладилника с парче торта и философски разсъждаваме, че няма смисъл хубавата храна да се изхвърля.
На следващата сутрин алармата звъни в 6:30 часа, защото сме си обещали да тичаме преди работа.
Натискаме бутона за отлагане.
В 7:00 часа го натискаме пак.
В 7:30 вече сме решили, че сънят също е изключително важен за здравето.
Така спортната програма приключва още преди първото упражнение.
Но не се отказваме. Просто преместваме началото за следващия понеделник.
Оптимизмът ни е непоклатим.
„Нищо ми няма“ – изречението, след което започват проблемите
Съществува един въпрос, който изисква особено внимание:
– Какво ти има?
– Нищо!
Ако отговорът е кратък, придружен от въздишка и поглед към прозореца, вероятността наистина всичко да е наред не изглежда особено голяма.
– Сигурен ли си?
– Напълно!
Тук разумният човек би трябвало да разбере, че разговорът тепърва започва.
Следващите десет минути могат да включват анализ на събития от последните три дни, припомняне на едно изречение отпреди две седмици и подробен разбор на това кой какво е казал, как го е казал и защо изобщо си е позволил да го каже.
Накрая неизбежно се стига до заключението:
– Нищо не разбираш!
А всичко започна с едно невинно „Нищо ми няма“.
„Само още пет минути на телефона“ – и изведнъж става два през нощта
Вечер е. Решавате, че този път ще бъдете отговорен човек.
В 22:00 часа сте в леглото.
Изключвате лампата, нагласяте възглавницата и вземате телефона само за да проверите нещо важно.
Пет минути по-късно гледате видео с котка, която се страхува от краставица.
След още десет минути вече знаете как се строят къщи в Япония.
Малко по-късно попадате на човек, който обяснява как да оцелеете в джунглата без храна.
Никога не сте били в джунглата. Нямате намерение и да ходите. Но информацията изглежда жизненоважна.
В 01:47 часа вече гледате как някой реставрира стар трактор.
На следващата сутрин се събуждате недоспали и заявявате категорично:
– Тази вечер наистина си лягам рано!
Историята започва отначало.
„Няма да се ядосвам“ – обещанието, което издържа до първия светофар
Всяка сутрин си обещаваме да бъдем по-спокойни.
Няма да обръщаме внимание на дребните неща. Няма да спорим. Няма да позволяваме на чуждото поведение да разваля настроението ни.
После сядаме зад волана.
Някой не пуска мигач.
Друг спира на място, където не трябва.
Трети се движи така, сякаш току-що е научил, че автомобилите имат и огледала.
Пет минути по-късно вътрешният ни мир е изчезнал безследно.
Стигаме на работа, поемаме си въздух и обявяваме:
– Днес никой няма да ме изнерви!
В този момент звъни телефонът.
И все пак – защо сме такива?
Може би защото непрекъснато се опитваме да бъдем малко по-организирани, по-разумни, по-дисциплинирани и по-добри версии на себе си.
Само че животът не върви по предварително написан график.
Понякога сме изморени. Понякога сме разсеяни. Понякога просто ни се иска да си купим нещо ненужно, да изядем още едно парче торта или да изгледаме поредното смешно видео.
В тези малки противоречия има нещо много човешко.
Разбира се, би било хубаво да спазваме обещанията си. Особено когато друг човек ни чака от половин час на студа.
Но вероятно светът щеше да бъде и доста по-скучен без всички онези дребни истории, които после разказваме с усмивка.
Защото човек може да не е съвършен, но винаги има талант да оправдае собствените си слабости.
И ако сте стигнали дотук, вероятно вече сте се разпознали поне в две-три ситуации.
Не се притеснявайте. Утре е нов ден, в който отново можете да станете по-организирани, по-спокойни и по-дисциплинирани.
А ако не се получи?
Нищо страшно.
От понеделник започваме!
DT-NEWS.EU – Новините, които имат значение.
There is no ads to display, Please add some
