Партиите вече оправят държавата, макар че държавата още не знае кой ще я управлява
Политическият сезон у нас отново започна по най-българския начин: не с дата за избори, не със служебен премиер, не с ясни правила… а с обещания.
Още няма назначен човек, който да държи химикалката в Министерския съвет, но вече се раздават пенсии на думи, строят се реактори на изречения и доходите растат с всяко интервю.
Държавата е като театър, в който актьорите излизат на сцената и започват да играят финала, преди да е написано началото.
Енергетика за всички, ток за никого
Първи в играта се включиха големите енергийни визионери.
„Ще оправим енергетиката!“ — заявиха партии, които последно я оправяха през 2009-та, 2013-та, 2021-ва и вчера следобед.
„Ще има евтин ток!“ — обещаха хора, които не могат да направят евтин дори предизборен плакат.
В България енергетиката е като семейна сага: всички я наследяват, всички я ремонтират, но накрая пак тече отнякъде.
Пенсиите растат, докато кабинетът още не е поникнал
Пенсионерите, разбира се, са вечната публика на този сериал.
Партиите започнаха наддаването:
„Ще вдигнем пенсиите!“
„Не, ние ще ги вдигнем повече!“
„Ние ще ги удвоим!“
„Ние ще ги направим европейски!“
Пенсионерите слушат спокойно. Те вече са гледали този епизод. Даже няколко сезона.
В България пенсията е като мираж — виждаш я в кампанията, но после изчезва в коалиционните преговори.
Доходите ще се увеличат… веднага щом се намери кой да управлява
Най-забавното обещание, разбира се, е това за доходите.
Всеки политик говори така, сякаш държавата е банкомат, който просто трябва да бъде рестартиран.
„Заплатите ще растат!“
Да, разбира се.
Те растат всяка предизборна есен, както растат и тиквите — много на брой, кухи отвътре и винаги на едно и също място.
Служебен премиер: кандидатите на кафе
А най-интересното тепърва започва.
Държавата още няма служебен премиер, но кандидатите вече се движат като участници в риалити формат:
сутрин кафе
обед интервю
следобед президент
вечер анализатори
накрая отпадане
Някои се появяват като слухове:
„Еди-кой си бил готов.“
Други — като изненадващи гости:
„Ами ако е този?“
Трети — като сезонни плодове:
„Този го пробвахме миналото лято.“
Президентството се превърна в своеобразно политическо „Кастинг студио“.
Само липсва репликата:
„Ще ви се обадим.“
Избори без дата, но с програми за светло бъдеще
И тук идва върхът на абсурда:
Още няма дата за изборите.
Но вече има програми.
И визии.
И планове.
И национални стратегии до 2040-та.
В България първо се обещава, после се мисли, после се забравя, а накрая се обвинява някой друг.
Все едно да си купиш булчинска рокля преди да имаш младоженец.
Но пък е важно да изглеждаш готов за церемонията.
Финалът на епизода: Светът е оправен, остава само държавата
Партиите вече са решили всичко:
ще има справедливост
ще има стабилност
ще има развитие
ще има доходи
ще има бъдеще
Само дето няма правителство.
Но това е дребен детайл.
Защото в „Игра на ротации“ най-важното не е кой управлява.
Най-важното е кой обещава по-убедително.
А държавата стои отстрани като зрител, който отдавна е разбрал:
Епизодите се сменят, героите се въртят, но сюжетът си остава същият.
There is no ads to display, Please add some
